15 окт. 2019 г., 20:27  

Зима 

  Проза » Другие
530 0 0
Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора.
Публикувано във:
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2020, № 10 (251)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Все права защищены

Предложения
: ??:??