15 oct 2019, 20:27  

Зима 

  Prosa » Otros
468 0 0

      Един ден се събудих и гневът вече го нямаше. Беше ме обладало пълно спокойствие. Като сняг, който бе изравнил всички дупки.
     Отворих компютъра. Твоето име бе там. Като че врабците с краката си са го писали в белия сняг. Вгледах се и го изгубих.
     Толкова много врабци бяха оставили стъпките си на двора.

 

 

Публикувано във:

© Електронно списание LiterNet, 15.10.2020, № 10 (251)

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??