Толкова старинни къщи има само в най-живописните села в Родопа, дето са останали по десетина-двадесет възрастни хорица, живеещи само с едната планинска упоритост, свойствена на родопчани. По тясната асфалтова змия на шосето, оронена и избушена като всичките ни пътища, по това време на годината може да минава само един „Зил“-триоска. От него са единствените коловози в снега, ежеседмично доиздълбавани заради продуктите в единствения магазин и хляба най-вече, предварително записан по списък. Долу, в дерето, сега скована в ледена примка, се промъква рекичката, за чието име се водят едни от най-горещите дебати в селската кръчма. Тя има основно и главно значение - клуб, зала за събрания, събирания и всичко, за което се сещате. От другата страна е училището, отдавна останало без ученици. Двукатен спомен за едни по-олюдени времена, дето никога няма да се върнат. Бездиханна в заскрежения двор е и черквата, строена от прадядовци по турско. Високата звънарница, една красива кула от дялан камък, в ...