БАЩА
Това се случи когато бях ученик в прогимназията. През есента на онази година имаше тридневна ученическа екскурзия от Никко до Ашио. От училището пуснаха напечатано на циклостил съобщение, което гласеше :
“Сборен пункт - в 6.30 пред гарата Уено. Тръгване - 6.50”.
На уречения ден, излетях от къщи без дори да закуся като хората. До гарата Уено нямаше и 20 минути с трамвай, и макар да го знаех, сърцето ми кой знае защо тупаше по-бързо . Чаках пред червената колонка на трамвайната спирка и не ме свъртеше от нетърпение. За жалост, небето бе облачно. Ако звукът от заводските сирени наоколо раздвижеше тези сивкави изпарения и ги превърнеше в ситни водни капчици, като нищо можеше да завали. Под това схлупено небе , по надземната ж.п.линия мина влак. Мина и редовната товарната конска кола до завода за конфекция . Магазините отваряха един по един. На спирката имаше още двама-трима души, подредени в мрачна редица от недоспали лица. Беше студено . Точно тогава дойде “евтиния” сутрешен трамвай ...