Песента>>
Брези
От какво ли в Русия брезите шумят
и защо белокорите всичко разбират?
Те, прегърнали вятър, до пътя стоят
и листата си ронят, не спират...
Аз ще тръгна по пътя, простора познал!
Със едничкото нещо, което науча.
Но защо тъй листата печално летят
и сърцето в гърдите ми слушат?
А в душата ми толкова топло е пак
и отново с въпроси живея.
От брезата листенце на рамото спря –
като мен се откъсна от вейка...
Тръгвам, майчице свидна, да седнем сега...
Разбери: ще се върна! Печал... не си струва!
И старица с въздишка ще махне с ръка
и след мене врата ще придърпа.
От какво ли в Русия брезите шумят,
от какво тъй красиво хармоника свири?
По клавишите втурват се пръсти, ще спрат
на последния – ех! – той се скрива.
А в душата ми толкова топло е пак
и отново с въпроси живея.
От брезата листенце на рамото спря –
като мен се откъсна от вейка...
--------------------------------Березы
(Музыка Игоря Матвиенко, слова Михаила Андреева)
Отчего так в России березы шумят,
Отчего белоствольные все понимают?
У дорог, прислонившись по ветру, стоят
И листву так печально кидают
Я пойду по дороге — простору я рад!
Может это лишь все, что я в жизни узнаю.
Отчего так печальные листья летят,
Под рубахою душу лаская?
А на сердце опять горячо-горячо,
И опять, и опять без ответа.
А листочек с березки упал на плечо,
Он, как я, оторвался от веток…
Посидим на дорожку, родная, с тобой.
Ты пойми: я вернусь! Не печалься, не стоит!
И старуха махнет на прощанье рукой
И за мною калитку закроет.
Отчего так в России березы шумят,
Отчего хорошо так гармошка играет?
Пальцы ветром по кнопочкам враз пролетят,
А последняя — эх! — западает.
А на сердце опять горячо-горячо,
И опять, и опять без ответа.
А листочек с березки упал на плечо,
Он, как я, оторвался от веток…
С благодарност към Ина и Кадир за подарените красиви мигове с избрания поздрав и подсказаната идея да се направи превод.>>
© Доли Все права защищены