21 март – Световен ден на поезията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПОЭЗИИ                     

Борис Пастернак

Это – круто налившийся свист,                

Это – щелканье сдавленных льдинок.     

Это – ночь, леденящая лист,                     

Это – двух соловьев поединок.                

Это – сладкий заглохший горох,              

Это – слезы вселенной в лопатках,          

Это – с пультов и с флейт – Figaro                       

Низвергается градом на грядку.               

Все что ночи так важно сыскать              

На глубоких купаленных доньях,            

И звезду донести до садка                         

На трепещущих мокрых ладонях.  

Площе досок в воде – духота.                   

Небосвод завалился ольхою,

Этим звездам к лицу б хохотать,              

Ан вселенная – место глухое.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПОЕЗИЯ

Тя е – шум от свистящи крила.

Тя е – звън на суграшица ледна.

Тя е – нощ, вледеняващо зла.

Тя е – песен на славей последна.

Тя е – стръкче извило се грах.

Тя е – сълзи небесни в звездите.

Тя е – с флейти и звън – Figaro –

приплющяващ порой над лехите.

Всичко в миг от нощта да внесеш

във дълбоките вирове хладни,

и звездите от тях да сбереш

със трептящи измокрени длани.

Задух плосък – мокра дъска,

небосводът се срива в усоя,

и звездите кикотят се пак…

Май вселената – глухо место е… 

Превод: Д.Г.