21 март – Световен ден на поезията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ПОЭЗИИ
Борис Пастернак
Это – круто налившийся свист,
Это – щелканье сдавленных льдинок.
Это – ночь, леденящая лист,
Это – двух соловьев поединок.
Это – сладкий заглохший горох,
Это – слезы вселенной в лопатках,
Это – с пультов и с флейт – Figaro
Низвергается градом на грядку.
Все что ночи так важно сыскать
На глубоких купаленных доньях,
И звезду донести до садка
На трепещущих мокрых ладонях.
Площе досок в воде – духота.
Небосвод завалился ольхою,
Этим звездам к лицу б хохотать,
Ан вселенная – место глухое.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПОЕЗИЯ
Тя е – шум от свистящи крила.
Тя е – звън на суграшица ледна.
Тя е – нощ, вледеняващо зла.
Тя е – песен на славей последна.
Тя е – стръкче извило се грах.
Тя е – сълзи небесни в звездите.
Тя е – с флейти и звън – Figaro –
приплющяващ порой над лехите.
Всичко в миг от нощта да внесеш
във дълбоките вирове хладни,
и звездите от тях да сбереш
със трептящи измокрени длани.
Задух плосък – мокра дъска,
небосводът се срива в усоя,
и звездите кикотят се пак…
Май вселената – глухо место е…
Превод: Д.Г.
© Димитър Ганев Всички права запазени