Буря | |
|
Буря
Не отстъпи дълго моята съседка,
но накрая рече : "Среща - при беседката.
Тъмно като стане - сещаш се, нали?..."
Чаках аз измъчен в нощните тъми.
Мойта кръв младежка кипна - без шега!
Гледам аз небето - страшно притъмня.
С облаци набързо цяло се покри...
Ливна дъжд пороен, взе и да гърми!
Аз намръщих вежди, тръгнах си унил -
"Хич и не помисляй днес за среща ти!
Люба белоръка, Люба е плашлива,
в тази буря вкъщи тя ще се е скрила.
Няма да я стреснат бурята, дъжда
само ако... толкоз ме обича тя?..."
Без надежда тръгвам пак към таз беседка,
стигам, що да видя - моята съседка!
Шубата, краката - цяла вир-вода...
Първа грижа беше да я подсуша!
И от тази вечер вежди аз не мръщя,
само се усмихвам, буря щом захваща.
© Валентина Драгнева Все права защищены