pagane_1 (Валентина Драгнева)
43 570
16.05.2009 г., 12:04 ч.

Буря - Николай Некрасов 

  Преводи » Поезия, от Руски
1861 0 6
1 мин за четене
Буря 
Долго не сдавалась Любушка-соседка,
Наконец шепнула: "Есть в саду беседка,

Как темнее станет - понимаешь ты? .."
Ждал я, исстрадался, ночки-темноты!

Кровь-то молодая: закипит - не шутка!
Да взглянул на небо - и поверить жутко!

Небо обложилось тучами кругом...
Полил дождь ручьями - прокатился гром!

Брови я нахмурил и пошел угрюмый -
"Свидеться сегодня лучше и не думай!

Люба белоручка, Любушка пуглива,
В бурю за ворота выбежать ей в диво.

Правда, не была бы буря ей страшна,
Если б... да настолько любит ли она?.."

Без надежды, скучен прихожу в беседку,
Прихожу и вижу - Любушку-соседку!

Промочила ножки и хоть выжми шубку...
Было мне заботы обсушить голубку!

Да зато с той ночи я бровей не хмурю
Только усмехаюсь, как заслышу бурю...



                                             Буря

Не  отстъпи  дълго  моята  съседка,
но  накрая  рече : "Среща - при  беседката.

Тъмно  като  стане - сещаш  се,  нали?..."
Чаках  аз  измъчен  в  нощните  тъми.

Мойта  кръв  младежка  кипна - без  шега!
Гледам  аз  небето - страшно  притъмня.

С  облаци  набързо  цяло  се  покри...
Ливна  дъжд  пороен, взе  и  да  гърми!

Аз  намръщих  вежди, тръгнах  си  унил -
"Хич  и  не  помисляй  днес  за  среща  ти!

Люба  белоръка, Люба  е  плашлива,
в  тази  буря  вкъщи  тя  ще  се  е  скрила.

Няма  да  я  стреснат  бурята, дъжда
само  ако... толкоз  ме  обича  тя?..."

Без  надежда  тръгвам  пак  към  таз  беседка,
стигам, що  да  видя - моята  съседка!

Шубата, краката - цяла  вир-вода...
Първа  грижа  беше  да  я  подсуша!

И  от  тази  вечер  вежди  аз  не  мръщя,
само  се  усмихвам, буря  щом  захваща.
                           
              

© Валентина Драгнева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??