Есенна песен
Пол Верлен
С протяжни трели
на тъжни виоли
Есента се прицели
и в сърце ми всели
чувство на грешност
и безнадежност.
И ето ме трескав,
и ето ме блед:
часовник отеква
и от спомен обзет
за отминали дни -
плача с горчиви сълзи.
И пак съм на път,
а вятър студен
със напора лют
играе си с мен
сякаш съм
лист осланен.
Превод: Любомир Попов
Chanson d’automne
Paul Verlaine
Les sanglots longs
Des violons
De l’automne
Blessent mon coeur
D’une langueur
Monotone.
Tout suffocant
Et blême, quand
Sonne l’heure,
Je me souviens
Des jours anciens
Et je pleure
Et je m’en vais
Au vent mauvais
Qui m’emporte
Deçà, delà,
Pareil à la
Feuille morte.
© Любомир Попов Все права защищены