Есенна песен
Пол Верлен
С протяжни трели
на тъжни виоли
Есента се прицели
и в сърце ми всели
чувство на грешност
и безнадежност.
И ето ме трескав,
и ето ме блед:
часовник отеква
и от спомен обзет ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.