Домът му океан е, любовта му – животът,
не завижда на птиците, летящи високо.
Слънце е златото, перлите – пяна, розови вълнѝ.
Като розови сънища са изживените дни.
Където искаш заплувай, ако някой повика те,
но от които го чакаха, нямаше никого.
Викът му раздира водата в дълбинни тъми
и отговор няма за последния делфин.
Ще го посрещне бурята в деветия вал,
ще го размаже в уродливия бряг на скалите.
Водата тялото мие. И потъва на дъното.
За какво е животът, ако никого няма? ...