Домът му океан е, любовта му – животът,
не завижда на птиците, летящи високо.
Слънце е златото, перлите – пяна, розови вълнѝ.
Като розови сънища са изживените дни.
Където искаш заплувай, ако някой повика те,
но от които го чакаха, нямаше никого.
Викът му раздира водата в дълбинни тъми
и отговор няма за последния делфин.

Ще го посрещне бурята в деветия вал,
ще го размаже в уродливия бряг на скалите.
Водата тялото мие. И потъва на дъното.
За какво е животът, ако никого няма?
И солта на сълзите му ще вземе водата,
за никого видими капки любов и добро.
Не ще видиш никога как плаче делфинът,
ако ти си самотен, ти просто си сам.

________________________________________

Его дом океан его любовь это жизнь
Он не завидyет птицам стремящимся ввысь.
Его золото солнце его жемчyг пена розовых волн
Каждый прожитый день словно розовый сон
И можно плыть кyда хочешь только кто бы позвал
И не осталось никого из тех кто его ждал
Его крик разрывает воды темных глyбин
Но никто не ответит он последний дельфин

Его встретит шторм девятый вал
Его размажет о берег yродливых скал
Тело смоет водой и yтянет на дно
Для чего нyжна жизнь если в ней нет никого
И соль его слез забирает вода
Никем не видимых капель любви и добра
Ты не заметишь никогда как плачет дельфин
Если ты одинок то он просто один

Андрей Лысиков (Дельфин), от албума "Не в фокусе", 1997 г.
Превод: Денис Олегов