На предвечна колесница,
в бяг– животът с розов дъх
блясва с огнените спици
– колелата са във кръв.

С ръката си спокойна
пръска дара си-съдба,
а зад нея многобройна
гнет и власт в една тълпа.

Силният – ще побеждава,
падналият – във пръстта.
А по пътя ще остава
на човеците кръвта.

Смях надвикал е ридание,
в песен слят е смъртен вик…
Там над всички във сийние
царства равнодушен лик.

http://www.litera.ru/stixiya/authors/galina/na-predvechnoj-kolesnice.html