Свадбата беше в самия си разгар. Младоженците бяха отдавана отведени в друга къща, бяха пропяли първите петли, хармонистът все още свиреше, и дървената къща трепереше от ситното тропане, ослепително и горещо светеха пет лампи, и на прозорците все още висяха неуморните младежи.
Много нещо беше изядено и изпито, много сълзи бяха проляни, много песни изпети и много танци изиграни. Но на масата все се добавяха водка и ядене, хармониста го заменяше грамофона с фогсрот и танго, имаше тропане и приклякане – дращене по пода с обувките, веселбата не отслабваше, все по-силно се чуваше навън и по-далече, в полето и до реката, и сега цялата околност знаеше, че в село Подворие се веселят.
На всички им беше весело, само на Соня ѝ беше тежко и тъжно на душата. Острият ѝ нос беше зачервен от изпитата водка, главата ѝ бучеше, сърцето ѝ с болка тупкаше от обида, от това, че никой не я забелязва, че на всички им е весело, всички тази вечер са влюбени един в друг, и само в нея никой не е влюбен и никой не ...