PETER HIRCHE

 

 

 

НЕОБИКНОВЕНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ

 

 

 

 

 

Превод от руски език: Георги ГЕОРГИЕВ (2005)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:

 

 

ТЯ

ТОЙ

 

 

 

 

(Музика - монтаж от различни шумове и откъси от музикални произведения, сливащи се в края в хармонична мелодия)

 

Тя: Ще ми отговориш ли, ако те повикам?  Ще ми отговориш ли?

Той: Винаги.

Тя: Няма да ме забравиш?

Той: Как мога да направя това!

Тя: Дълго не сме общували един с друг.

Той: Дълго или кратко. Нима това не беше вчера?

Тя: Последният път беше преди няколко години.

Той: Очаквах, че отново ще се сетиш за мен.

Тя: Мисля, че бях още дете, когато разговаряхме последно.

Той: Всяка вечер...

Тя: Още ли помниш за какво си говорихме?

Той: Разбира се. Ти винаги мислеше, че аз съм черният мавър.

Тя: Това беше по времето когато четях “Робинзон”.

Той: А след това смяташе, че аз съм знаменитият пианист, който престава да свири, за да стане лекар в необитаема гора.

Тя: Да, това бяха мечти. Бях още много млада.

Той: А след това ме забрави дълги години.

Тя: Не съм те забравила, но… така стана.

Той: И днес – от първия път?

Тя: Да, не знам…

Той (втрещен): През всичките тези години ти не си се нуждаела от мен.

Тя: А ти? Какво стана с теб?

Той: Аз през цялото време мислех за теб.

Тя: Къде беше?

Той: Това не мога да ти кажа.

Тя: Далеч от тук?

Той: Някъде.

Тя: А твоето име, аз още не го знам?

Той: Знаеш, че всичко това ще остане в тайна.

Тя: Завинаги?

Той: Понякога стават чудеса и се срещат хора, които искат да са един с друг.

Тя: За нас ли говориш?

Той: Не говоря за мен.

Тя: Ти винаги си песимист.

Той: Аз? Протовоположностите се привличат, нали?

Тя: (весело): Моите работи вървят добре, а твоите?

Той: Опитай се да отгатнеш.

Тя: Какво правиш сега?

Той: Нищо особено. Но то не знаеш какво е то.

Тя: О, аз очаквах телефонен звън и подобни неща. Това понякога е много неприятно, но аз съм нетърпелива.

Той: Към това може да се привикне. Както и към очакването.

Тя: А кого очакваш?

Той: Чакам пощальона. Видях през прозореца, че вече се отправи към другата страна на улицата.

Тя (игриво): Какво трябва да ти донесе?

Той: Ще разбера сега. Не знам.

Тя: Важно съобщение?

Той: Никой не ми пише, но въпреки това аз очаквам.

Тя (весело): Ще стане чудо! Чудеса не стават!

Той: Аз само приемам вид, че чакам пощальона.

Тя (безоблачно): Ти чакаш мен.

Той: Възможно.

Тя: А какво още правиш?

Той: Пуша лула. Изпускам дим на колелца.

Тя: Ти можеше това и по-рано, а аз никога не се научих.

Той: Да, и в това аз пак те превъзхождам. Струва ми се, че ти е скучно.

Тя: Възможно е, понякога. Много се радвам, че си тук.

Той: Ако това беше истина.

Тя: Какво ти става? (весело) Ти се съмняваш и в моето съществуване?

Той (уверено): Не.

Тя (раздразнено): Знаеш ли, че аз живея?

Той: Да.

Тя: Къде живея, как се казвам, как изглеждам?

Той: Зная само, че съм длъжен да бъда някъде с някого, който може да ме обича, дори и ако сам  не обичам себе си.

Тя: Уверен ли си в това?

Той (приглушено): Иначе това щеше да бъде много несправедливо.

 

 

(Музика)

 

Той: Защо ме търсиш? Сега е сутрин, длъжен съм да отида на работа.

Тя: Не знам дали е сутрин или вечер, трябва да поговоря с теб.

Той: Нямам време сега, ще изпусна трамвая. Не мога сега да говоря с теб.

Тя: Къде работиш?

Той: Във фабрика.

Тя: Беден ли си?

Той: Мисля, че да. Това интересува ли те?

Тя: Не бих искала да си беден.

Той: Това не е важно. Какво искаш от мен? Можем да поговорим, докато отида до спирката.

Тя: Всеки ден ли трябва да ставаш по това време?

Той: В неделя – не.

Тя: Аз само се върнах вкъщи.

Той: След празника?

Тя: Ах, какъв празник? Беше скучно.

Той: Не се смя и не пи?

Тя: Малко се смях и малко пих, но това не беше празник. Завиждаш ли ми?

Той: Аз... това е глупаво, но аз исках... ако беше удобно, да бъда с теб.

Тя: О, нищо не пропусна.

Той: Не знам. Идва трамваят. Извини ме.

Тя: Не, почакай, поговори още с мен.

Той: Какво искаш да узнаеш?

Тя: Кога ще се видим?

Той (безучастно): Аз те търся с очи във всеки трамвай, минал покрай мен.

Тя: Откъде знаеш, че съм в трамвая? Възможно е неведнъж да съм те отминала!

Той: Възможно е.

Тя: Вече много пъти?

Той: Да.

Тя: И защо не съм разбрала? Бих могла да сляза от трамвая.

Той: Не беше сама.

Тя: Това е истина. Но все пак бих могла да сляза...

Той: Знаеш, че не се обличам добре.

Тя: Това не ме интересува.

Той: Да, така се говори.

Тя: Не ме интересува, че си беден, но ти се притесняваш от това.

Той: Всъщшност аз не съм беден.

Тя: Зная това.

Той: Имам пари.

Тя: Знам.

Той: Трамваят сега ще дойде, трябва да тръгвам.

Тя (троснато): Как мога да разбера кога ще се видим?

Той: Не знам. Много хора изглеждат като мен.

Тя: Ти си висок и слаб?

Той: Не.

Тя: На колко си години?

Той: Не съм млад.

Тя: Имаш тъмни коси?

Той: Да, но изглеждам не съвсем така, както мислиш.

Тя: За мен това няма значение, аз те обичам.

Той (безпокойно): Не ми говори така. Остави ме сега, отивам на работа.

Тя: Какво трябва да направиш?

Той: Безсмислено е да ти обяснявам. Остави ме.

Тя: Не трябва да се огорчаваш.

Той: Не съм огорчен. Не се огорчавам от това, че трябва да работя.

 

 

(Музика)

 

Тя: Къде си?

Той: Мисля, че наблизо. В театъра.

Тя: В театъра? Аз също съм там.

Той: Но ти седиш в ложата, а аз на трети ред.

Тя: Но все пак сме близо един до друг.

Той: Затова чувстваме едно и също.

Тя: В антракта  ще се видим.

Той: В антракта?

Тя: Във фоайето. Ще слезеш ли долу?

Той: Не.

Тя: Заради облеклото си? Това е глупаво.

Той: Разминахме се, без да разберем.

Тя: Това е невъзможно.

Той: Сега сме близо един до друг, сякаш стоим на сцената.

Тя: Какво чувстваш?

Той: Не мога да ти кажа.

Тя: Ела във фоайето! Ще оглеждам всеки и ще те позная.

Той: Това е безсмислено.

Тя: Обещай ми, че ще дойдеш.

Той: Не искам да говоря с теб за това, но това, че искаш да ме чакаш в антракта, няма смисъл.

Тя: Няма?

Той: Сигурна ли си, че се намираме в един театър? В един град? По едно време?

Тя: Защо говориш така!?

Той: В театъра, в който съм аз, няма фоайе. То изгоря по време на войната.

Тя: Плашиш ме.

Той: Всичко това не е важно.

Тя: Плашиш ме. Често си мисля, че ти... Възможно е отдавна вече да те няма.

Той: Заради войната?

Тя: Загинаха толкова много, които можеха да бъдат мои любими.

Той (след недълга пауза): Защо плачеш?

Тя: Танцуващите на сцената, виждаш ли ги?

Той: Да.

Тя: Светлината пада върху тях и те получават дълбока сянка чрез сцената.

Той: Виждам това.

Тя: Стъпват на пръсти и създават друг свят.

Той:Сега повдигат ръце. Отмятат глави назад и се започват да кръжат като листа по вода.

Тя: Аз не трябва да плача?

Той: Разбира се, че не. Искам да направиш това.

Тя: Кога си плакал за последен път?

Той (отчуждено): Когато видях как задигнаха на една стара жена всичките й спестявания. Бяха 120 марки.

Тя: Кой й открадна парите?

Той: Не искам да си спомням. Гледай към сцената!

Тя: Но ти мислиш за това.

Той: Понякога.

Тя: Защо именно сега?

Той: Трябва да свикнеш с това. Сега трябваше да мисля само за теб, нали?

Тя: Не си длъжен да мислиш, защото бих желала да те видя не такъв, какъвто си.

Той: А какъв съм аз?

Тя: Точно такъв...

Той: Е, помисли!

Тя: За мен - определено съдба.

Той (пренебрежително): “Определено съдба”. Вярваш ли в това?

Тя: По друг начин бих говорила с теб!

Той: Възможно. На теб ти е просто скучно.

Тя: Тук, в театъра?

Той: Кой знае. Гледаш към сцената, но ти е скучно това, което става там. И затова говориш с мен.

Тя: Прекрасно знаеш, че това не е истина.

Той: Заинтригува ме.

Тя: Говоря с теб, защото именно сега съм много щастлива.

Той: Заради танцуващите?

Тя: И заради музиката. И заради... Щастлива съм, но само това не е достатъчно.

Той: Не е достатъчно. Аз седя близо до теб.

Тя: Но в друг театър, в друг град, по друго време.

Той: Възможно е.

 

 

(Музика)

 

Тя: Къде си сега?

Той: На път към дома, а ти?

Тя: В едно малко кафене. Знаеш ли го? Срещу театъра е.

Той: Не си сама?

Тя: А, това е един познат. Зает е с избора на вино, келнерът вече чака.

Той: Виждаш ли, а аз въобще не знам как трябва да се разговаря с келнер.

Тя: По-добре ми кажи какво правиш сега!

Той: Пресичам кръстовище.

Тя: Внимавай, могат да те блъснат!

Той: За мен не е много това, което мога да загубя.

Тя: Какво имаш предвид?

Той: Улицата е мокра от дъжда, трябва да бъда внимателен.

Тя: Неуверено ли вървиш?

Той: Нормално. Имам бастунче.

Тя: Какво се е случило с краката ти?

Той: Помисли!

Тя: Ранили са те във войната?

Той: Да.

Тя: Загубил си крак?

Той: Точно така.

Тя (след дълго мълчание): Не ти ли тежи да ходиш?

Той: Разхождам сe с желание. След театъра правя малка разходка.

Тя: Едва сега ще те видя, ако се срещнем.

Той: Има много хора, които ходят с бастун. Ти също ли харесваш, когато неоновите реклами се отразяват на мократа улица? Какво се е случило с теб? Разстроена ли си?

Тя (след пауза): Лари ме попита не искам ли да потанцувам с него.

Той: И в какво е проблемът? В това, че аз не мога? Харесва ли ти да танцуваш?

Тя (разпалено): Мога да откажа на всеки, ако зависи от мен.

Той (търпеливо): Да, разбира се.

Тя: Сега Лари плаща сметката. Какво стана със старата жена, на която откраднаха парите? Разкажи ми за това.

Той: Бяха 12 марки, не толкова много. Лари богат ли е?

Тя: Мисля, че да.

Той: Обичаш ли го?

Тя: Знаеш, че не го обичам. Иначе защо ще говоря с теб!

Той: Защо си с него?

Тя: Омръзна ми да бъда постоянно сама, съвсем сама. Искам да общувам с някого. Лари е много мил към мен, симпатичен ми е.

Той: А той?

Тя: Не ревнувай! Нямаш никакви основания за това.

Той: Винаги до теб има много хора!

Тя: Така се получава. С голямо желание бих била с теб.

Той: Другите навярно са много по-интересни, отколкото аз.

Тя: Но с теб бих била щастлива.

Той: Откъде знаеш това? Изградила си неправилна представа за мен.

Тя: Длъжен си да ми разкажеш повече за себе си.

Той: Нямаме време. Трябва да се погрижиш за Лари. Той вече си мисли, че не се отнасяш добре към него. През цялото това време държи палтото ти.

Тя: Благодаря, че ми напомни. Бях потънала в мисли. Това удиви много Лари.

Той: За какво се замисли?

Тя: Ти знаеш за мен повече, отколкото аз за теб. Защо? Ти знаеш за мен, но аз...

Той: Да, зная за теб достатъчно. Длъжна си да обърнеш внимание на този, с когото пиеш кафе, той те попита дали се чувстваш добре с него.

Тя: Как ме виждаш! Защо аз не мога да те видя?

Той (безучастно): Това е лесно за обяснение: ти стоиш на светлина, а аз – на сянка. И твоите очи са ослепителни, когато гледаш към мен.

 

 

(Музика)

 

Тя: Така и не ми разказа историята за бедната стара жена.

Той: Защо си спомни за това?

Тя: Чета днешния вестник. Имаш ли време за мен?

Той: Да, свободен съм до утре.

Тя: Искаш ли да ти направя сандвичи?

Той: Сандвичи? Искаш да се запознаем. Тъкмо ги извадих от опаковката. Направих си ги сам.

Тя: Кафе също ли имаш?

Той: Да.

Тя: В синя емайлирана чашка?

Той: Не. Как се сети за това?

Тя: Представих си го.

Той: Работещите имат сини емайлирани чашки и пият в тях  кафе.

Тя: Обидих ли те?

Той: Знаеш, че това е невъзможно. Защо мислиш за мен?

Тя: Сега чете днешния вестник. Там пише за наводнението.

Той: И как това е свързано с мен?

Тя: Сетих се за историята със старата жена, която искаше да ми разкажеш.

Той: На която й откраднаха парите.

Тя: Искаше да ми разкажеш за нея.

Той: Наистина ли ти е интересно?

Тя (неуверено): Да.

Той (хладно): Лъжеш ме.

Тя: Искам да съм състрадателна към бедната стара жена и към всички, които заради наводненията, останаха без покрив над главата си.

Той (отчетливо): Искаш да имаш състрадание, но го нямаш.

Тя: Не, аз… Затова си ми нужен. Длъжен си да ме научиш на това. Смятам, че има нещастие и мисля, че трябва да направя нещо за тези хора, но… Чрез теб това би могло да стане.

Той: Аз не съм добър.

Тя: Но ти си плакал, когато на жената са й откраднали парите.

Той: Но не защото съм добър. А защото съм слаб. Защото не мога да направя нищо, не мога да се намеся.

Тя: От срам?

Той: Защото ме беше срам. Защото се уплаших. Защото, аз…

Тя: Непременно бих била по-добра чрез теб.

Той (смутено): Ах, от това нищо не зависи.

Тя: От кого тогава?

Той: Добро или лошо, по-добро или по-лошо. Искам да бъда щастлив, това е всичко. Това е безнадеждно, знам го.

Тя: Обичам те.

Той: Защото никога няма да се срещнем. Винаги хората обичат този, до когото не могат да се докоснат.

Тя: (удивено): Не, обичат този, който изчезва.

Той: Това е едно и също, или не? Навярно - не. Звучи толкова безнадеждно.

 

 

(Музика)

 

Тя (шептейки): Слушаш ли ме?

Той (сънено): Да.

Тя: Търсех те през цялото това време, но то не отговаряше.

Той (сънено): Не.

Тя: Какво става с теб?

Той: Нищо особено.

Тя: Не искаш ли да говорим за това?

Той: Спях.

Тя: Обикновено винаги отговаряш, когато ти се обаждам.

Той: Бях заспал дълбоко.

Тя: Сам ли си?

Той: Да.

Тя: Винаги ли си сам?

Той (след пауза): Не съм съвсем сам.

Тя: Кой е с теб?

Той: Една костенурка.

Тя: Една какво?

Той (все още сънен): Обичаш ли костенурки?

Тя: В зоопарка ли си?

Той: Не, у дома.

Тя: Как изглежда?

Той (сънен): Сега залязва слънцето.

Тя: Това ли е всичко, което можеш да ми кажеш? Че слънцето залязва?

Той: При теб също ли?

Тя: Не знам, в кино съм. Тук е тъмно.

Той: Филмът е много скучен?

Тя: Всъщност е хубав, една любовна история. Голяма любов, за която можем само да мечтаем.

Той (смеейки се): И това те кара да мечтаеш за мен?

Тя: Не трябва ли да правя това?

Той: Никой не може да ти забрани. Аз – също.

Тя: Знаеш ли, филмът е френски, а главният герой не е много красив.

Той: А въпреки това тя го обича? Удивително!

Тя: Не всички жени са такива... взискателни за външостта.

Той: Би ли могла да харесаш мъж с разперени уши?

Тя (незабавно): Твоите такива ли са?

Той (весело): Не, но...

Тя: Сигурна съм, че това не би ме интересувало. Ако ценях толкова красотата, щях да бъда с Майкъл.

Той: Кой е Майкъл?

Тя: Един от моите приятели.

Той: С когото си в киното?

Тя: Ревнуваш? Тук има толкова хора. Не искаш ли да ми разкажеш за своята костенурка?
Той: По-добре гледай филма внимателно. Възможно е да се научиш на нещо от него.

Тя: На финала всички са еднакви: целувки и ревност.

Той: С други думи, ти би искала да преживееш всичко това сама?

Тя: Това също винаги е еднакво.

Той: Мислиш, че с мен би било по-различно?

Тя (твърдо): Знаеш, че се надяваме на това.

Той: Някога това ще свърши.

Тя: Защо си нещастен?

Той (леко): Не щастлив, а не нещастен.

Тя: Отчаян ли си?

Той: Не знам. Филмът вероятно е много весел.

Тя: Не бива да се отчайваш. Аз съм тук.

Той (неопределено): Звучи много приятно.

Тя (с ударение всяка дума): Аз съм тук за теб!

Той: Не за мен. За много други. Не за мен.

Тя (като дете): А ти имаш костенурка.

Той: Да, тя е много мила с мен. Аз лежа на пода, тя идва и помирисва ръката ми.

Тя: На пода?

Той: Да. Протягам се. Костенурката пристига и блъсва глава у мен – аз съм легнал на пътя й. Вечер винаги стои на балкона, пече се на слънце.

Тя: Защо лежиш на пода?

Той (бързо): Защо искаш да знаеш?

Тя: Страхувам се за теб.

Той: Нямаш причина за това. Вече всичко е минало.

Тя: Защо?

Той: Глупавата измислица да пия таблетки. Мислех, че като ги взема ще спя, но както виждаш, се събудих.

Тя (високо): От кога лежиш там?

Той: От сутринта. Но скоро се събудих, исках да отида до вратата и паднах.

Тя: И никой не се грижи за теб?

Той: Никой. Костенурката. Твоята потребност от необикновени събития удовлетворена ли е?

Тя: Защо направи това?

Той: Не се получи. (тихо) Това също не се получи. Опитай се да си представиш защо правя това. Прочети вестника.

Тя: Ще се опиташ ли отново да направиш това?

Той: Възможно. От теб зависи.

Тя: Какво трябва да направя?

Той (след пауза): Нищо. Ти не си отговорна за мен.

Тя: Но аз бих искала да бъда отговорна за всеки човек!

Той (тихо): Ние само мечтаем един за друг.

 

 

(Музика)

 

Тя (грубо): Кое в теб е особено?

Той: Какво имаш предвид?

Тя: Това, че те обичам.

Той: В това няма нищо особено. Ти ме обичаш, защото съм нещастен. За хора, които нямат проблеми, нещастието винаги е интересно.

Тя (отвлечено): Ти си нещастен?

Той: Сега не много. Лежа на леглото срещу отворен прозорец.

Тя: При теб също ли вали дъжд?

Той: Да, стича се по покрива. Чуваш ли?

Тя: Не мога да чуя. Тук е пусната силна музика.

Той: Къде си?

Тя: У Майкъл.

Той: Да?

Тя: Пуска ми новите си дискове. Когато дойдох, ме целуна. Знаеш ли, той е много весел. Симпатичен ми е.

Той: Тогава защо говориш с мен?

Тя: Защото той ме целуна.

Той: И?

Тя (развеселена и едновременно смутена): Ах, аз... Аз си обещах много.

Той: Така. Харесват ли ти неговите дискове?

Тя: Много са хубави, но всичките са еднакви. Нищо не разбирам от това. Майкъл ме кани на танц.

Той: Не искам да се намесвам. Добре ли танцува?

Тя (замислено): Добре? Да, той... Трябва да прекъснем разговора. Знаеш ли, приятно ми е да танцувам с него.

Той: Разбирам.

Тя: Не, искам още малко да говоря с теб. Разкажи ми какво правиш?

Той: Трябва да се погрижиш за своя приятел. Той отново ти налива.

Тя: Трябва ли да пия още?

Той: Това не е важно.

Тя: Не искам да те загубя, чуваш ли?

Той: Не можем да се загубим един друг. Ти винаги ще мислиш за мен.

Тя: И когато Майкъл ме целува?

Той: Опитай! (след пауза) Още ли си тук?

Тя: Да, отново съм тук.

Той: И?

Тя: Жалко, че не обичам Майикъл.

Той (с печална ирония): Никога не може всичко да е добре.

Тя: Хайде да си поговорим.

Той: Аз лежа на леглото и мисля за теб. Това е всичко. Още ли ме слушаш?

Тя: Да, още те слушам, но това става все по-трудно. Много пуших, а след това винаги съм като пияна.

Той: Какво прави Майкъл?

Тя (бавно): Гледа ме. Прави това така, сякаш е влюбен в мен. Той има опит в тези работи.

Той: Защо отиде при него?

Тя (леко пияна): Против ли си?

Той: Това, което правиш, зависи от теб. Но не пий повече сега.

Тя (леко пияна): Ти просто завиждаш. Завиждаш, защото при теб никой не пие!

Той (уморено): Не, аз не завиждам, просто не получавам удоволствие от пиенето.

Тя: Пушиш ли?

Той: Пепелникът е пълен и цигарите свършиха. Време е да затваряме. Ти си заета с Майкъл.

Тя: Какъв е този звук?

Той: Диск на Майкъл?

Тя: Не, нещо друго. Устна хармоника?

Той: Това не е изкуство.

Тя: Продължавай да свириш!

Той: Какво ти напомня?

Тя: ... това. Не зная какво. Нещо от миналото. Продължавай да свириш!

Той: Отново усилиха уредбата.

Тя (видимо пияна): Не го слушам. Слушам музиката, която създаваш ти.

Той: Ти си сантиментална.

Тя: Възможно е.

Той: Стигнахме до там, че ти и Майкъл...

Тя: Той е много мил. Не ти ли допада?

Той: Не го познавам.

Тя: Когато го гледам, струва ми се, че ти и той имате нещо общо.

Той (уморено): Да, да. Всички хора си приличат.

Тя (доволно): В едно и също, нали?

Той: Той повече няма да те покани на танц. Чуваш ли ме?

 

 

(Музика)

 

Тя: Прибирам се вкъщи.

Той: Сама?

Тя: Майкъл предложи да ме откара, но аз не исках. При теб също ли вали?

Той: Да.

Тя: Радвай се, че си у вас. На улицата е тъмно и хладно.

Той: Аз затворих прозореца и искам да почета нещо.

Тя: Стаята има ли балкон?

Той: И това ли помниш?

Тя: Всичко. И костенурката също.

Той (отчуждено): Стаята с балкона беше прекалено голяма, а костенурката си отиде през изминалата зима.

Тя (след пауза): Влак. Стоя на спирката. Чуваш ли как се плъзгат колелата  по релсите?

Той: Тук много често преминават влакове.

Тя: Мислех, че може да седиш във влак, който преминава покрай мен.

Той: Отдавна вече не пътувам.

Тя: Посвири ми отново на устната хармоника.

Той: Не искам.

Тя (уморено): Тя звучи толкова мило.

Той: Тя е евтина, за нищо не става.

Тя: Защо си я кушил тогава?

Той: Сантименталност. Мислех, че мога да свиря.

Тя: Опитай още веднъж.

Той: Гамата. Мисля, че нямам слух.

Тя: Майкъл има уредба, който върти 10 диска един след друг.

Той: Защо ми казваш това?

Тя: Слушахме само в началото.

Той: А след това?

Тя (замислено): Дисковете продължаваха, но ние вече не слушахме.

Той: Знам.

Тя (предизвикателно): Майкъл не ми беше първият.

Той: Не ме интересува. Ти правиш много други неща, това не ме интересува.

Тя (раздразнена): Това ти харесва?

Той: Не говори глупости.

Тя (смутено): Тогава ела. Когато дойдеш, всичко ще се промени.

Той (тихо): Това не зависи от мен. Лежа на леглото и мисля за теб. Това е всичко.

Тя: Възможно е въобще да не сме толкова далеч един от друг, както си мислим?! Възможно е сега да преминавам покрай твоя дом! В най-горния прозорец е светло. Възможно е да живееш там?

Той: Почакай, ще погледна отгоре. Почакай! Не, на улицата няма никой. Никого не виждам.

Тя (все още пълна с надежда): Аз стоя под уличната лампа! Не ме ли виждаш?

Той: Никой  не стои там. На улицата няма никой.

Тя (безнадеждно): Ето, иде кола, виждаш ли? Това е такси.

Той (тихо): Вземи го и се прибирай в къщи.

Тя (с дрезгав глас): Да, хладно е, а аз съм навън.

Той: Не си много весела днес.

Тя: Ще ми мине. А ти?

Той: Утре ще ти се обади Майкъл.

Тя: Вероятно.

Той: Или Лари, или Мартин. И отново ще бъдеш весела и доволна.

Тя: Надявам се. Да, мисля, че да.

Той: Виждаш ли!

Тя: А ти?

Той: На мен никой не ми се обажда. Аз дори нямам телефон.

 

 

(Музика)

 

Той: Как сер казва този, с когото си през цялото това време?

Тя: Кого имаш предвид – Лари или Майкъл?

Той: Да, това не е важно. Аз мислех само за този, с когото си отдавна заедно, а аз...

Тя: Какво мога да направя?

Той: През целия си живот стоя навън и гледам през прозорците в стаите, където другите танцуват.

Тя: Да, но това не те прави щастлив.

Той: Не знам. Трябва да разбера. Но ти винаги си доволна, нали?

Тя: Какво ти се е случило?

Той: Уволниха ме. Безработен съм.

Тя: Ще си намериш нова работа.

Той: Вероятно.

Тя: Къде се намираш сега?

Той: Опитай се да си представиш!

Тя: Не мога.

Той: Сред много хора. Стоя в малка редица. Състои се от мъже на моята възраст, фамилиите, на които започват със същата буква, с която и моята. Мога да мина напред – имам паспорт. Но нищо не намирам.

Тя: В трудова борса ли си?

Той: Позна. А ти? Какво правиш?

Тя: Аз...

Той: Различни неща. Възможно е да се прибираш след вчерашен купон. Може да си на фризьор. Възможно е да играеш тенис. Нали?

Тя (решително): Намирам се в самолет... Пътувам за Швейцария. Бих искала сега да си близо до мен.

Той: Царство небесно! Като в приказките! Как бих играл на лотария!

Тя: Искаш да бъдеш богат?

Той: Винаги съм искал.

Тя: Бих се чувствала добре, ако можех да ти помогна.

Той: Какво ще правиш в Швейцария?

Тя: Няма да остана там. Ще отида в Италия.

Той: Радвам се за теб! Трябва да ми разкажеш.

Тя: Познаваш ли Италия?

Той: Прекрасно. От моите фантазии.

Тя: Тогава знаеш повече, отколкото ще видя. Няма да видя много там.

Той: Защо не?

Тя: Защото не съм сама. Това е моето сватбено пътешествие. Ожених се за Лари.

Той: Очаквах това.

Тя: Наистина?

Той: Ти си красива и жизнерадостна. Това можеше да се предвиди.

Тя: Но това нищо не променя.

Той (уморено): Наистина ли?

Тя: Мога да се разведа.

Той: Вярно. (нерешително) Повече няма да ходя в театъра.

Тя: Трябва да си дадем още един шанс.

Той: Мислиш, че трябва да се срещнем?

Тя: Много тъжно, че не си дадохме шанс.

Той: Възможно е вече да сме се срещали.

Тя ( с въздишка): Знам това. Ти – също.

Той  (бавно): Не помниш ли онзи поглед, който...

Тя: Един поглед?

Той: Веднъж. Може би си била още дете.

Тя: Какъв поглед?

Той (много бързо): Като стрела. Като въпрос и отговор. Като обяснение на всички тайни. Като музика и спасение, и... О, не мога да ти обясня.

Тя: Очите ти тъмни ли са?

Той: Да.

Тя: Кафяви?

Той: Мисля, че да.

Тя: Сега, когато ми говориш... Кога може да е било това? Струва ми се, че съм виждала този поглед. Ти беше моряк, на рибарска лодка? Едната ти ръка беше цялата в кръв. Или пожарникарят, носещ стълба, когато нашият дом се подпали?

Той (след пауза): Не.

Тя: А ти? Помниш ли ме?

Той: Не добре. Един поглед, който... Едно обещание, което...

Тя: Това ли е всичко?

Той: Още не. Не всичко. Утре ще се срещнем.

Тя: Утре?

Той: В един ден. На улицата.

Тя: Ще се срещнем?

Той: Ще минеш покрай мен.

Тя: Ще ме видиш ли?

Той: Не знам. Колите преминават толкова бързо.

Тя: Това ли е всичко?

Той (отчуждено): Ще стоя на тротоара, а улицата ще бъде кална.

Тя: Тук, под нас, има сняг. Цялата страна е побеляла от снега.

Той (отчуждено): Газейки в калта, ти ще минеш покрай мен.

Тя (тихо): Кази ми, че това не е истина!

Той: Не знам.

Тя: Никаква надежда ли няма?

Той: Има мечти.

Тя: И всичко това, защото нямаш пари?

Той (не много весело): Не, не за това.

Тя: Защо тогава не сме заедно?

Той (леко): Трябва да се обичаме така един друг.

Тя: Обичаме се и искаме никога да не се срещнем.

Той: Не и този път.

Тя: А кога?

Той: Друг път. Възможно е. Извинявай!

Тя: Не! Слушаш ли ме?! Не искам толкова дълго да чакам! Чакам и... Слушаш ли ме?

Той: Да.

Тя: Не искам толкова да чакам.

Той: Огледай се, къде съм аз и къде си ти.

Тя: Има още една възможност да преодолеем разликата.

Той: Нима...

Тя: Да?

Той: Ако самолетът падне. Това би намалило чакането. Възможно е следващия път всичко да бъде по-добре.

Тя: Ако самолетът падне? А Лари?

Той: Не си ли съгласна? Кажи ми!

Тя: Не. Извинявай!

Той (весело): Ах! Ти искаш засега да гледаш Лари?

Тя: Какво искаш да кажеш?

Той: Какви са очите му?

Тя: Той спи.

Той: Не знаеш цвета на очите му?

Тя: Кафяви.

Той: Виждаш ли. Той е висок и строен, има тъмни коси...

Тя: Какво имаш предвид?

Той: Че ще бъдеш щастлива с Лари.

Тя: Той...

Той: Нищо повече няма да кажа.

Тя: Но аз познавам Лари отдавна!

Той: Погледни в джоба на сакото му. Какво има там?

Тя: Устна хармоника.

Той (леко): Аз ти казах, че има тъмни очи.

Тя: А историята за старата жена, на която откраднаха...

Той: Никога не попита него за това. Попитай го кога за последно е плакал.

Тя: Лари не плаче за подобни неща.

Той: Не си го питала.

Тя (бързо): Ти си беден, а Лари – не. Ти си тъжен, а Лари – весел. Ти си ранен по време на войната, а Лари...

Той (отдалеко): Това беше в друг живот, по-рано, или по-късно. Кой знае...

Тя: Тогава ще дойда при теб.

Той: Вероятно. Виж, Лари се събужда.

Тя (удивено): Лари.

Той (раздразнено): В края на краищата, той е само мое подобие, това...

Тя: Млъкни! (тихо и нежно) Ако Лари беше чул това...

 

 

(Музика)