PETER HIRCHE
НЕОБИКНОВЕНА ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ
Превод от руски език: Георги ГЕОРГИЕВ (2005)
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
ТЯ
ТОЙ
(Музика - монтаж от различни шумове и откъси от музикални произведения, сливащи се в края в хармонична мелодия)
Тя: Ще ми отговориш ли, ако те повикам? Ще ми отговориш ли?
Той: Винаги.
Тя: Няма да ме забравиш?
Той: Как мога да направя това!
Тя: Дълго не сме общували един с друг.
Той: Дълго или кратко. Нима това не беше вчера?
Тя: Последният път беше преди няколко години.
Той: Очаквах, че отново ще се сетиш за мен.
Тя: Мисля, че бях още дете, когато разговаряхме последно.
Той: Всяка вечер...
Тя: Още ли помниш за какво си говорихме?
Той: Разбира се. Ти винаги мислеше, че аз съм черният мавър.
Тя: Това беше по времето когато четях “Робинзон”.
Той: А след това смяташе, че аз съм знаменитият пианист, който престава да свири, за да стане лекар в необитаема гора.
Тя: Да, това бяха мечти. Бях още много млада.
Той: А след това ме забрави дълги години.
Тя: Не съм те забравила, но… така стана.
Той: И днес – от първия път?
Тя: Да, не знам…
Той (втрещен): През всичките тези години ти не си се нуждаела от мен.
Тя: А ти? Какво стана с теб?
Той: Аз през цялото време мислех за теб.
Тя: Къде беше?
Той: Това не мога да ти кажа.
Тя: Далеч от тук?
Той: Някъде.
Тя: А твоето име, аз още не го знам?
Той: Знаеш, че всичко това ще остане в тайна.
Тя: Завинаги?
Той: Понякога стават чудеса и се срещат хора, които искат да са един с друг.
Тя: За нас ли говориш?
Той: Не говоря за мен.
Тя: Ти винаги си песимист.
Той: Аз? Протовоположностите се привличат, нали?
Тя: (весело): Моите работи вървят добре, а твоите?
Той: Опитай се да отгатнеш.
Тя: Какво правиш сега?
Той: Нищо особено. Но то не знаеш какво е то.
Тя: О, аз очаквах телефонен звън и подобни неща. Това понякога е много неприятно, но аз съм нетърпелива.
Той: Към това може да се привикне. Както и към очакването.
Тя: А кого очакваш?
Той: Чакам пощальона. Видях през прозореца, че вече се отправи към другата страна на улицата.
Тя (игриво): Какво трябва да ти донесе?
Той: Ще разбера сега. Не знам.
Тя: Важно съобщение?
Той: Никой не ми пише, но въпреки това аз очаквам.
Тя (весело): Ще стане чудо! Чудеса не стават!
Той: Аз само приемам вид, че чакам пощальона.
Тя (безоблачно): Ти чакаш мен.
Той: Възможно.
Тя: А какво още правиш?
Той: Пуша лула. Изпускам дим на колелца.
Тя: Ти можеше това и по-рано, а аз никога не се научих.
Той: Да, и в това аз пак те превъзхождам. Струва ми се, че ти е скучно.
Тя: Възможно е, понякога. Много се радвам, че си тук.
Той: Ако това беше истина.
Тя: Какво ти става? (весело) Ти се съмняваш и в моето съществуване?
Той (уверено): Не.
Тя (раздразнено): Знаеш ли, че аз живея?
Той: Да.
Тя: Къде живея, как се казвам, как изглеждам?
Той: Зная само, че съм длъжен да бъда някъде с някого, който може да ме обича, дори и ако сам не обичам себе си.
Тя: Уверен ли си в това?
Той (приглушено): Иначе това щеше да бъде много несправедливо.
(Музика)
Той: Защо ме търсиш? Сега е сутрин, длъжен съм да отида на работа.
Тя: Не знам дали е сутрин или вечер, трябва да поговоря с теб.
Той: Нямам време сега, ще изпусна трамвая. Не мога сега да говоря с теб.
Тя: Къде работиш?
Той: Във фабрика.
Тя: Беден ли си?
Той: Мисля, че да. Това интересува ли те?
Тя: Не бих искала да си беден.
Той: Това не е важно. Какво искаш от мен? Можем да поговорим, докато отида до спирката.
Тя: Всеки ден ли трябва да ставаш по това време?
Той: В неделя – не.
Тя: Аз само се върнах вкъщи.
Той: След празника?
Тя: Ах, какъв празник? Беше скучно.
Той: Не се смя и не пи?
Тя: Малко се смях и малко пих, но това не беше празник. Завиждаш ли ми?
Той: Аз... това е глупаво, но аз исках... ако беше удобно, да бъда с теб.
Тя: О, нищо не пропусна.
Той: Не знам. Идва трамваят. Извини ме.
Тя: Не, почакай, поговори още с мен.
Той: Какво искаш да узнаеш?
Тя: Кога ще се видим?
Той (безучастно): Аз те търся с очи във всеки трамвай, минал покрай мен.
Тя: Откъде знаеш, че съм в трамвая? Възможно е неведнъж да съм те отминала!
Той: Възможно е.
Тя: Вече много пъти?
Той: Да.
Тя: И защо не съм разбрала? Бих могла да сляза от трамвая.
Той: Не беше сама.
Тя: Това е истина. Но все пак бих могла да сляза...
Той: Знаеш, че не се обличам добре.
Тя: Това не ме интересува.
Той: Да, така се говори.
Тя: Не ме интересува, че си беден, но ти се притесняваш от това.
Той: Всъщшност аз не съм беден.
Тя: Зная това.
Той: Имам пари.
Тя: Знам.
Той: Трамваят сега ще дойде, трябва да тръгвам.
Тя (троснато): Как мога да разбера кога ще се видим?
Той: Не знам. Много хора изглеждат като мен.
Тя: Ти си висок и слаб?
Той: Не.
Тя: На колко си години?
Той: Не съм млад.
Тя: Имаш тъмни коси?
Той: Да, но изглеждам не съвсем така, както мислиш.
Тя: За мен това няма значение, аз те обичам.
Той (безпокойно): Не ми говори така. Остави ме сега, отивам на работа.
Тя: Какво трябва да направиш?
Той: Безсмислено е да ти обяснявам. Остави ме.
Тя: Не трябва да се огорчаваш.
Той: Не съм огорчен. Не се огорчавам от това, че трябва да работя.
(Музика)
Тя: Къде си?
Той: Мисля, че наблизо. В театъра.
Тя: В театъра? Аз също съм там.
Той: Но ти седиш в ложата, а аз на трети ред.
Тя: Но все пак сме близо един до друг.
Той: Затова чувстваме едно и също.
Тя: В антракта ще се видим.
Той: В антракта?
Тя: Във фоайето. Ще слезеш ли долу?
Той: Не.
Тя: Заради облеклото си? Това е глупаво.
Той: Разминахме се, без да разберем.
Тя: Това е невъзможно.
Той: Сега сме близо един до друг, сякаш стоим на сцената.
Тя: Какво чувстваш?
Той: Не мога да ти кажа.
Тя: Ела във фоайето! Ще оглеждам всеки и ще те позная.
Той: Това е безсмислено.
Тя: Обещай ми, че ще дойдеш.
Той: Не искам да говоря с теб за това, но това, че искаш да ме чакаш в антракта, няма смисъл.
Тя: Няма?
Той: Сигурна ли си, че се намираме в един театър? В един град? По едно време?
Тя: Защо говориш така!?
Той: В театъра, в който съм аз, няма фоайе. То изгоря по време на войната.
Тя: Плашиш ме.
Той: Всичко това не е важно.
Тя: Плашиш ме. Често си мисля, че ти... Възможно е отдавна вече да те няма.
Той: Заради войната?
Тя: Загинаха толкова много, които можеха да бъдат мои любими.
Той (след недълга пауза): Защо плачеш?
Тя: Танцуващите на сцената, виждаш ли ги?
Той: Да.
Тя: Светлината пада върху тях и те получават дълбока сянка чрез сцената.
Той: Виждам това.
Тя: Стъпват на пръсти и създават друг свят.
Той:Сега повдигат ръце. Отмятат глави назад и се започват да кръжат като листа по вода.
Тя: Аз не трябва да плача?
Той: Разбира се, че не. Искам да направиш това.
Тя: Кога си плакал за последен път?
Той (отчуждено): Когато видях как задигнаха на една стара жена всичките й спестявания. Бяха 120 марки.
Тя: Кой й открадна парите?
Той: Не искам да си спомням. Гледай към сцената!
Тя: Но ти мислиш за това.
Той: Понякога.
Тя: Защо именно сега?
Той: Трябва да свикнеш с това. Сега трябваше да мисля само за теб, нали?
Тя: Не си длъжен да мислиш, защото бих желала да те видя не такъв, какъвто си.
Той: А какъв съм аз?
Тя: Точно такъв...
Той: Е, помисли!
Тя: За мен - определено съдба.
Той (пренебрежително): “Определено съдба”. Вярваш ли в това?
Тя: По друг начин бих говорила с теб!
Той: Възможно. На теб ти е просто скучно.
Тя: Тук, в театъра?
Той: Кой знае. Гледаш към сцената, но ти е скучно това, което става там. И затова говориш с мен.
Тя: Прекрасно знаеш, че това не е истина.
Той: Заинтригува ме.
Тя: Говоря с теб, защото именно сега съм много щастлива.
Той: Заради танцуващите?
Тя: И заради музиката. И заради... Щастлива съм, но само това не е достатъчно.
Той: Не е достатъчно. Аз седя близо до теб.
Тя: Но в друг театър, в друг град, по друго време.
Той: Възможно е.
(Музика)
Тя: Къде си сега?
Той: На път към дома, а ти?
Тя: В едно малко кафене. Знаеш ли го? Срещу театъра е.
Той: Не си сама?
Тя: А, това е един познат. Зает е с избора на вино, келнерът вече чака.
Той: Виждаш ли, а аз въобще не знам как трябва да се разговаря с келнер.
Тя: По-добре ми кажи какво правиш сега!
Той: Пресичам кръстовище.
Тя: Внимавай, могат да те блъснат!
Той: За мен не е много това, което мога да загубя.
Тя: Какво имаш предвид?
Той: Улицата е мокра от дъжда, трябва да бъда внимателен.
Тя: Неуверено ли вървиш?
Той: Нормално. Имам бастунче.
Тя: Какво се е случило с краката ти?
Той: Помисли!
Тя: Ранили са те във войната?
Той: Да.
Тя: Загубил си крак?
Той: Точно така.
Тя (след дълго мълчание): Не ти ли тежи да ходиш?
Той: Разхождам сe с желание. След театъра правя малка разходка.
Тя: Едва сега ще те видя, ако се срещнем.
Той: Има много хора, които ходят с бастун. Ти също ли харесваш, когато неоновите реклами се отразяват на мократа улица? Какво се е случило с теб? Разстроена ли си?
Тя (след пауза): Лари ме попита не искам ли да потанцувам с него.
Той: И в какво е проблемът? В това, че аз не мога? Харесва ли ти да танцуваш?
Тя (разпалено): Мога да откажа на всеки, ако зависи от мен.
Той (търпеливо): Да, разбира се.
Тя: Сега Лари плаща сметката. Какво стана със старата жена, на която откраднаха парите? Разкажи ми за това.
Той: Бяха 12 марки, не толкова много. Лари богат ли е?
Тя: Мисля, че да.
Той: Обичаш ли го?
Тя: Знаеш, че не го обичам. Иначе защо ще говоря с теб!
Той: Защо си с него?
Тя: Омръзна ми да бъда постоянно сама, съвсем сама. Искам да общувам с някого. Лари е много мил към мен, симпатичен ми е.
Той: А той?
Тя: Не ревнувай! Нямаш никакви основания за това.
Той: Винаги до теб има много хора!
Тя: Така се получава. С голямо желание бих била с теб.
Той: Другите навярно са много по-интересни, отколкото аз.
Тя: Но с теб бих била щастлива.
Той: Откъде знаеш това? Изградила си неправилна представа за мен.
Тя: Длъжен си да ми разкажеш повече за себе си.
Той: Нямаме време. Трябва да се погрижиш за Лари. Той вече си мисли, че не се отнасяш добре към него. През цялото това време държи палтото ти.
Тя: Благодаря, че ми напомни. Бях потънала в мисли. Това удиви много Лари.
Той: За какво се замисли?
Тя: Ти знаеш за мен повече, отколкото аз за теб. Защо? Ти знаеш за мен, но аз...
Той: Да, зная за теб достатъчно. Длъжна си да обърнеш внимание на този, с когото пиеш кафе, той те попита дали се чувстваш добре с него.
Тя: Как ме виждаш! Защо аз не мога да те видя?
Той (безучастно): Това е лесно за обяснение: ти стоиш на светлина, а аз – на сянка. И твоите очи са ослепителни, когато гледаш към мен.
(Музика)
Тя: Така и не ми разказа историята за бедната стара жена.
Той: Защо си спомни за това?
Тя: Чета днешния вестник. Имаш ли време за мен?
Той: Да, свободен съм до утре.
Тя: Искаш ли да ти направя сандвичи?
Той: Сандвичи? Искаш да се запознаем. Тъкмо ги извадих от опаковката. Направих си ги сам.
Тя: Кафе също ли имаш?
Той: Да.
Тя: В синя емайлирана чашка?
Той: Не. Как се сети за това?
Тя: Представих си го.
Той: Работещите имат сини емайлирани чашки и пият в тях кафе.
Тя: Обидих ли те?
Той: Знаеш, че това е невъзможно. Защо мислиш за мен?
Тя: Сега чете днешния вестник. Там пише за наводнението.
Той: И как това е свързано с мен?
Тя: Сетих се за историята със старата жена, която искаше да ми разкажеш.
Той: На която й откраднаха парите.
Тя: Искаше да ми разкажеш за нея.
Той: Наистина ли ти е интересно?
Тя (неуверено): Да.
Той (хладно): Лъжеш ме.
Тя: Искам да съм състрадателна към бедната стара жена и към всички, които заради наводненията, останаха без покрив над главата си.
Той (отчетливо): Искаш да имаш състрадание, но го нямаш.
Тя: Не, аз… Затова си ми нужен. Длъжен си да ме научиш на това. Смятам, че има нещастие и мисля, че трябва да направя нещо за тези хора, но… Чрез теб това би могло да стане.
Той: Аз не съм добър.
Тя: Но ти си плакал, когато на жената са й откраднали парите.
Той: Но не защото съм добър. А защото съм слаб. Защото не мога да направя нищо, не мога да се намеся.
Тя: От срам?
Той: Защото ме беше срам. Защото се уплаших. Защото, аз…
Тя: Непременно бих била по-добра чрез теб.
Той (смутено): Ах, от това нищо не зависи.
Тя: От кого тогава?
Той: Добро или лошо, по-добро или по-лошо. Искам да бъда щастлив, това е всичко. Това е безнадеждно, знам го.
Тя: Обичам те.
Той: Защото никога няма да се срещнем. Винаги хората обичат този, до когото не могат да се докоснат.
Тя: (удивено): Не, обичат този, който изчезва.
Той: Това е едно и също, или не? Навярно - не. Звучи толкова безнадеждно.
(Музика)
Тя (шептейки): Слушаш ли ме?
Той (сънено): Да.
Тя: Търсех те през цялото това време, но то не отговаряше.
Той (сънено): Не.
Тя: Какво става с теб?
Той: Нищо особено.
Тя: Не искаш ли да говорим за това?
Той: Спях.
Тя: Обикновено винаги отговаряш, когато ти се обаждам.
Той: Бях заспал дълбоко.
Тя: Сам ли си?
Той: Да.
Тя: Винаги ли си сам?
Той (след пауза): Не съм съвсем сам.
Тя: Кой е с теб?
Той: Една костенурка.
Тя: Една какво?
Той (все още сънен): Обичаш ли костенурки?
Тя: В зоопарка ли си?
Той: Не, у дома.
Тя: Как изглежда?
Той (сънен): Сега залязва слънцето.
Тя: Това ли е всичко, което можеш да ми кажеш? Че слънцето залязва?
Той: При теб също ли?
Тя: Не знам, в кино съм. Тук е тъмно.
Той: Филмът е много скучен?
Тя: Всъщност е хубав, една любовна история. Голяма любов, за която можем само да мечтаем.
Той (смеейки се): И това те кара да мечтаеш за мен?
Тя: Не трябва ли да правя това?
Той: Никой не може да ти забрани. Аз – също.
Тя: Знаеш ли, филмът е френски, а главният герой не е много красив.
Той: А въпреки това тя го обича? Удивително!
Тя: Не всички жени са такива... взискателни за външостта.
Той: Би ли могла да харесаш мъж с разперени уши?
Тя (незабавно): Твоите такива ли са?
Той (весело): Не, но...
Тя: Сигурна съм, че това не би ме интересувало. Ако ценях толкова красотата, щях да бъда с Майкъл.
Той: Кой е Майкъл?
Тя: Един от моите приятели.
Той: С когото си в киното?
Тя: Ревнуваш? Тук има толкова хора. Не искаш ли да ми разкажеш за своята костенурка?
Той: По-добре гледай филма внимателно. Възможно е да се научиш на нещо от него.
Тя: На финала всички са еднакви: целувки и ревност.
Той: С други думи, ти би искала да преживееш всичко това сама?
Тя: Това също винаги е еднакво.
Той: Мислиш, че с мен би било по-различно?
Тя (твърдо): Знаеш, че се надяваме на това.
Той: Някога това ще свърши.
Тя: Защо си нещастен?
Той (леко): Не щастлив, а не нещастен.
Тя: Отчаян ли си?
Той: Не знам. Филмът вероятно е много весел.
Тя: Не бива да се отчайваш. Аз съм тук.
Той (неопределено): Звучи много приятно.
Тя (с ударение всяка дума): Аз съм тук за теб!
Той: Не за мен. За много други. Не за мен.
Тя (като дете): А ти имаш костенурка.
Той: Да, тя е много мила с мен. Аз лежа на пода, тя идва и помирисва ръката ми.
Тя: На пода?
Той: Да. Протягам се. Костенурката пристига и блъсва глава у мен – аз съм легнал на пътя й. Вечер винаги стои на балкона, пече се на слънце.
Тя: Защо лежиш на пода?
Той (бързо): Защо искаш да знаеш?
Тя: Страхувам се за теб.
Той: Нямаш причина за това. Вече всичко е минало.
Тя: Защо?
Той: Глупавата измислица да пия таблетки. Мислех, че като ги взема ще спя, но както виждаш, се събудих.
Тя (високо): От кога лежиш там?
Той: От сутринта. Но скоро се събудих, исках да отида до вратата и паднах.
Тя: И никой не се грижи за теб?
Той: Никой. Костенурката. Твоята потребност от необикновени събития удовлетворена ли е?
Тя: Защо направи това?
Той: Не се получи. (тихо) Това също не се получи. Опитай се да си представиш защо правя това. Прочети вестника.
Тя: Ще се опиташ ли отново да направиш това?
Той: Възможно. От теб зависи.
Тя: Какво трябва да направя?
Той (след пауза): Нищо. Ти не си отговорна за мен.
Тя: Но аз бих искала да бъда отговорна за всеки човек!
Той (тихо): Ние само мечтаем един за друг.
(Музика)
Тя (грубо): Кое в теб е особено?
Той: Какво имаш предвид?
Тя: Това, че те обичам.
Той: В това няма нищо особено. Ти ме обичаш, защото съм нещастен. За хора, които нямат проблеми, нещастието винаги е интересно.
Тя (отвлечено): Ти си нещастен?
Той: Сега не много. Лежа на леглото срещу отворен прозорец.
Тя: При теб също ли вали дъжд?
Той: Да, стича се по покрива. Чуваш ли?
Тя: Не мога да чуя. Тук е пусната силна музика.
Той: Къде си?
Тя: У Майкъл.
Той: Да?
Тя: Пуска ми новите си дискове. Когато дойдох, ме целуна. Знаеш ли, той е много весел. Симпатичен ми е.
Той: Тогава защо говориш с мен?
Тя: Защото той ме целуна.
Той: И?
Тя (развеселена и едновременно смутена): Ах, аз... Аз си обещах много.
Той: Така. Харесват ли ти неговите дискове?
Тя: Много са хубави, но всичките са еднакви. Нищо не разбирам от това. Майкъл ме кани на танц.
Той: Не искам да се намесвам. Добре ли танцува?
Тя (замислено): Добре? Да, той... Трябва да прекъснем разговора. Знаеш ли, приятно ми е да танцувам с него.
Той: Разбирам.
Тя: Не, искам още малко да говоря с теб. Разкажи ми какво правиш?
Той: Трябва да се погрижиш за своя приятел. Той отново ти налива.
Тя: Трябва ли да пия още?
Той: Това не е важно.
Тя: Не искам да те загубя, чуваш ли?
Той: Не можем да се загубим един друг. Ти винаги ще мислиш за мен.
Тя: И когато Майкъл ме целува?
Той: Опитай! (след пауза) Още ли си тук?
Тя: Да, отново съм тук.
Той: И?
Тя: Жалко, че не обичам Майикъл.
Той (с печална ирония): Никога не може всичко да е добре.
Тя: Хайде да си поговорим.
Той: Аз лежа на леглото и мисля за теб. Това е всичко. Още ли ме слушаш?
Тя: Да, още те слушам, но това става все по-трудно. Много пуших, а след това винаги съм като пияна.
Той: Какво прави Майкъл?
Тя (бавно): Гледа ме. Прави това така, сякаш е влюбен в мен. Той има опит в тези работи.
Той: Защо отиде при него?
Тя (леко пияна): Против ли си?
Той: Това, което правиш, зависи от теб. Но не пий повече сега.
Тя (леко пияна): Ти просто завиждаш. Завиждаш, защото при теб никой не пие!
Той (уморено): Не, аз не завиждам, просто не получавам удоволствие от пиенето.
Тя: Пушиш ли?
Той: Пепелникът е пълен и цигарите свършиха. Време е да затваряме. Ти си заета с Майкъл.
Тя: Какъв е този звук?
Той: Диск на Майкъл?
Тя: Не, нещо друго. Устна хармоника?
Той: Това не е изкуство.
Тя: Продължавай да свириш!
Той: Какво ти напомня?
Тя: ... това. Не зная какво. Нещо от миналото. Продължавай да свириш!
Той: Отново усилиха уредбата.
Тя (видимо пияна): Не го слушам. Слушам музиката, която създаваш ти.
Той: Ти си сантиментална.
Тя: Възможно е.
Той: Стигнахме до там, че ти и Майкъл...
Тя: Той е много мил. Не ти ли допада?
Той: Не го познавам.
Тя: Когато го гледам, струва ми се, че ти и той имате нещо общо.
Той (уморено): Да, да. Всички хора си приличат.
Тя (доволно): В едно и също, нали?
Той: Той повече няма да те покани на танц. Чуваш ли ме?
(Музика)
Тя: Прибирам се вкъщи.
Той: Сама?
Тя: Майкъл предложи да ме откара, но аз не исках. При теб също ли вали?
Той: Да.
Тя: Радвай се, че си у вас. На улицата е тъмно и хладно.
Той: Аз затворих прозореца и искам да почета нещо.
Тя: Стаята има ли балкон?
Той: И това ли помниш?
Тя: Всичко. И костенурката също.
Той (отчуждено): Стаята с балкона беше прекалено голяма, а костенурката си отиде през изминалата зима.
Тя (след пауза): Влак. Стоя на спирката. Чуваш ли как се плъзгат колелата по релсите?
Той: Тук много често преминават влакове.
Тя: Мислех, че може да седиш във влак, който преминава покрай мен.
Той: Отдавна вече не пътувам.
Тя: Посвири ми отново на устната хармоника.
Той: Не искам.
Тя (уморено): Тя звучи толкова мило.
Той: Тя е евтина, за нищо не става.
Тя: Защо си я кушил тогава?
Той: Сантименталност. Мислех, че мога да свиря.
Тя: Опитай още веднъж.
Той: Гамата. Мисля, че нямам слух.
Тя: Майкъл има уредба, който върти 10 диска един след друг.
Той: Защо ми казваш това?
Тя: Слушахме само в началото.
Той: А след това?
Тя (замислено): Дисковете продължаваха, но ние вече не слушахме.
Той: Знам.
Тя (предизвикателно): Майкъл не ми беше първият.
Той: Не ме интересува. Ти правиш много други неща, това не ме интересува.
Тя (раздразнена): Това ти харесва?
Той: Не говори глупости.
Тя (смутено): Тогава ела. Когато дойдеш, всичко ще се промени.
Той (тихо): Това не зависи от мен. Лежа на леглото и мисля за теб. Това е всичко.
Тя: Възможно е въобще да не сме толкова далеч един от друг, както си мислим?! Възможно е сега да преминавам покрай твоя дом! В най-горния прозорец е светло. Възможно е да живееш там?
Той: Почакай, ще погледна отгоре. Почакай! Не, на улицата няма никой. Никого не виждам.
Тя (все още пълна с надежда): Аз стоя под уличната лампа! Не ме ли виждаш?
Той: Никой не стои там. На улицата няма никой.
Тя (безнадеждно): Ето, иде кола, виждаш ли? Това е такси.
Той (тихо): Вземи го и се прибирай в къщи.
Тя (с дрезгав глас): Да, хладно е, а аз съм навън.
Той: Не си много весела днес.
Тя: Ще ми мине. А ти?
Той: Утре ще ти се обади Майкъл.
Тя: Вероятно.
Той: Или Лари, или Мартин. И отново ще бъдеш весела и доволна.
Тя: Надявам се. Да, мисля, че да.
Той: Виждаш ли!
Тя: А ти?
Той: На мен никой не ми се обажда. Аз дори нямам телефон.
(Музика)
Той: Как сер казва този, с когото си през цялото това време?
Тя: Кого имаш предвид – Лари или Майкъл?
Той: Да, това не е важно. Аз мислех само за този, с когото си отдавна заедно, а аз...
Тя: Какво мога да направя?
Той: През целия си живот стоя навън и гледам през прозорците в стаите, където другите танцуват.
Тя: Да, но това не те прави щастлив.
Той: Не знам. Трябва да разбера. Но ти винаги си доволна, нали?
Тя: Какво ти се е случило?
Той: Уволниха ме. Безработен съм.
Тя: Ще си намериш нова работа.
Той: Вероятно.
Тя: Къде се намираш сега?
Той: Опитай се да си представиш!
Тя: Не мога.
Той: Сред много хора. Стоя в малка редица. Състои се от мъже на моята възраст, фамилиите, на които започват със същата буква, с която и моята. Мога да мина напред – имам паспорт. Но нищо не намирам.
Тя: В трудова борса ли си?
Той: Позна. А ти? Какво правиш?
Тя: Аз...
Той: Различни неща. Възможно е да се прибираш след вчерашен купон. Може да си на фризьор. Възможно е да играеш тенис. Нали?
Тя (решително): Намирам се в самолет... Пътувам за Швейцария. Бих искала сега да си близо до мен.
Той: Царство небесно! Като в приказките! Как бих играл на лотария!
Тя: Искаш да бъдеш богат?
Той: Винаги съм искал.
Тя: Бих се чувствала добре, ако можех да ти помогна.
Той: Какво ще правиш в Швейцария?
Тя: Няма да остана там. Ще отида в Италия.
Той: Радвам се за теб! Трябва да ми разкажеш.
Тя: Познаваш ли Италия?
Той: Прекрасно. От моите фантазии.
Тя: Тогава знаеш повече, отколкото ще видя. Няма да видя много там.
Той: Защо не?
Тя: Защото не съм сама. Това е моето сватбено пътешествие. Ожених се за Лари.
Той: Очаквах това.
Тя: Наистина?
Той: Ти си красива и жизнерадостна. Това можеше да се предвиди.
Тя: Но това нищо не променя.
Той (уморено): Наистина ли?
Тя: Мога да се разведа.
Той: Вярно. (нерешително) Повече няма да ходя в театъра.
Тя: Трябва да си дадем още един шанс.
Той: Мислиш, че трябва да се срещнем?
Тя: Много тъжно, че не си дадохме шанс.
Той: Възможно е вече да сме се срещали.
Тя ( с въздишка): Знам това. Ти – също.
Той (бавно): Не помниш ли онзи поглед, който...
Тя: Един поглед?
Той: Веднъж. Може би си била още дете.
Тя: Какъв поглед?
Той (много бързо): Като стрела. Като въпрос и отговор. Като обяснение на всички тайни. Като музика и спасение, и... О, не мога да ти обясня.
Тя: Очите ти тъмни ли са?
Той: Да.
Тя: Кафяви?
Той: Мисля, че да.
Тя: Сега, когато ми говориш... Кога може да е било това? Струва ми се, че съм виждала този поглед. Ти беше моряк, на рибарска лодка? Едната ти ръка беше цялата в кръв. Или пожарникарят, носещ стълба, когато нашият дом се подпали?
Той (след пауза): Не.
Тя: А ти? Помниш ли ме?
Той: Не добре. Един поглед, който... Едно обещание, което...
Тя: Това ли е всичко?
Той: Още не. Не всичко. Утре ще се срещнем.
Тя: Утре?
Той: В един ден. На улицата.
Тя: Ще се срещнем?
Той: Ще минеш покрай мен.
Тя: Ще ме видиш ли?
Той: Не знам. Колите преминават толкова бързо.
Тя: Това ли е всичко?
Той (отчуждено): Ще стоя на тротоара, а улицата ще бъде кална.
Тя: Тук, под нас, има сняг. Цялата страна е побеляла от снега.
Той (отчуждено): Газейки в калта, ти ще минеш покрай мен.
Тя (тихо): Кази ми, че това не е истина!
Той: Не знам.
Тя: Никаква надежда ли няма?
Той: Има мечти.
Тя: И всичко това, защото нямаш пари?
Той (не много весело): Не, не за това.
Тя: Защо тогава не сме заедно?
Той (леко): Трябва да се обичаме така един друг.
Тя: Обичаме се и искаме никога да не се срещнем.
Той: Не и този път.
Тя: А кога?
Той: Друг път. Възможно е. Извинявай!
Тя: Не! Слушаш ли ме?! Не искам толкова дълго да чакам! Чакам и... Слушаш ли ме?
Той: Да.
Тя: Не искам толкова да чакам.
Той: Огледай се, къде съм аз и къде си ти.
Тя: Има още една възможност да преодолеем разликата.
Той: Нима...
Тя: Да?
Той: Ако самолетът падне. Това би намалило чакането. Възможно е следващия път всичко да бъде по-добре.
Тя: Ако самолетът падне? А Лари?
Той: Не си ли съгласна? Кажи ми!
Тя: Не. Извинявай!
Той (весело): Ах! Ти искаш засега да гледаш Лари?
Тя: Какво искаш да кажеш?
Той: Какви са очите му?
Тя: Той спи.
Той: Не знаеш цвета на очите му?
Тя: Кафяви.
Той: Виждаш ли. Той е висок и строен, има тъмни коси...
Тя: Какво имаш предвид?
Той: Че ще бъдеш щастлива с Лари.
Тя: Той...
Той: Нищо повече няма да кажа.
Тя: Но аз познавам Лари отдавна!
Той: Погледни в джоба на сакото му. Какво има там?
Тя: Устна хармоника.
Той (леко): Аз ти казах, че има тъмни очи.
Тя: А историята за старата жена, на която откраднаха...
Той: Никога не попита него за това. Попитай го кога за последно е плакал.
Тя: Лари не плаче за подобни неща.
Той: Не си го питала.
Тя (бързо): Ти си беден, а Лари – не. Ти си тъжен, а Лари – весел. Ти си ранен по време на войната, а Лари...
Той (отдалеко): Това беше в друг живот, по-рано, или по-късно. Кой знае...
Тя: Тогава ще дойда при теб.
Той: Вероятно. Виж, Лари се събужда.
Тя (удивено): Лари.
Той (раздразнено): В края на краищата, той е само мое подобие, това...
Тя: Млъкни! (тихо и нежно) Ако Лари беше чул това...
(Музика)
© Георги Георгиев Всички права запазени