После заката.
Георги Колев
ПОСЛЕ ЗАКАТА
Спит утомлённое небо
После заката минувшего дня,
Мне в темноте одиноко, как долго
Я памяти пленник с тобой – без тебя...
Сгораю, но знаю, погасну, остыну
С такою же силой…
К счастью, пройдёт и это,
От молчания звёзд моих небо синее
и невинное, как дети…
Впрочем, без обязательств. Стоп!
Чувств своих открывать не стану,
Со стороны украдкой гляну,
Ещё раз вдохну мечтой…
Зов отчаянный твой! Но...
Разве воскреснет из пепла единственная любовь,
Которую так и не понял никто…
Небо склонила в сон усталость, светает едва,
Отсюда нам дальше врозь, так надо,
Память твоя обо мне мертва.
Текст авторскогооригинала
Георги Колев
СЛЕД ЗАЛЕЗА
Спи небето уморено
след залеза на минал ден.
Лежа във мрак усамотено,
от спомена за теб пленен.
Сега горя, но зная -
скоро ще угасна и изстина.
Колкото и да мечтая,
със щастие ще се размина.
Мълчат отгоре моите звезди,
разпилени по замислено небе;
Потънал в сините очи
на невинност, на дете.
Но не трябва. Спри!
Чувствата не ще ти ги открия.
Просто ще те гледам отстрани
и ще сънувам, дишам, пия.
Отчаян зов!
Не ще възкръсне из пепелта.
Една любов,
за която никой не разбра...
Спи небето уморено
пред изгрева на новий ден.
Вървиме с тебе разделени,
умрял е споменът за мен.
© Георги Колев Всички права запазени
© Сенилга Все права защищены
Свързани произведения
>
> след залеза на минал ден.
>
> Лежа във мрак усамотено, ...
Комментарии
-
Това стихотворение ме плени с чувствената си дълбочина и го преведох почти дума по дума.
-
Според мен преводът е по-добър от оригинала, който звучи като ученическо стихотворение и е много далеч от уникалност и оригиналност. 😉👍
-
Благодаря ти мила Веси! Този превод беше за мен чудесно откритие на една фина, много чувствителна и толкова обречена лирика, толкова отчаяна и толкова красива.
-
уникални стихове.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
