6 февр. 2008 г., 20:54
При нея влязох в късен час.
Тя бе заспала - засияла
навън луна бе – одеяло
бе свлякло се от фин атлаз.
По гръб лежеше тя, открила
небрежно раздвоена гръд -
като вода спокойна в съд,
живот в съня бе приютила.
* * *
Я к ней вошел в полночный час.
Она спала, - луна сияла
В ее окно, - и одеяла ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация