The most important thing we've learned,

so far as children are concerned,

is never, NEVER, NEVER let

them near your television set-

or better still, just don't install

the idiotic thing at all.

In almost every house we've been,

we've watched them gaping at the screen.

They loll and slop and lounge about,

and stare until their eyes pop out.

(Last week in someone's place we saw

a dozen eyeballs on the floor.)

They sit and stare and stare and sit

until they're hypnotized by it,

until they're absolutely drunk

with all that shocking ghastly junk.

Oh yes, we know it keeps them still,

they don't climb the window sill,

they never fight or kick or punch,

they leave you free to cook the lunch

and wash the dishes in the sink-

but did you ever stop to think,

to wonder just exactly what

this does to your beloved tot?

Най-важното нещо, което сме разбрали,
че децата досега времето пилeли
и никога, НИКОГА, НИКОГА не разрешавайте
кажете: "Деца, телевизора не доближавайте!"
Или може би по-добре е да го няма вкъщи
това идиотско нещо, дават ли ти връщай.
Във всички къщи сме били почти,
видяхме как екрана зяпат те с очи.
Те отпускат се, безделничат дори
и зяпат със своите опулени очи.
(Преди около седмица някъде си, в някой род,
видяхме дузина очни ябълки по хлъзгавия под.)
Седят и взират се, седят и взират се
и най-накрая те хипнотизират се.
Най-после децата ни напълно изпити
от всички тези ужасяващи неща разбити.
О, да, знаем, че нещо ги кара да останат
на прозореца, да не скачат от перваза.
Не се бият или влизат в свада,
на спокойствие можеш да си сготвиш обяда
и миеш чиниите в мивката ти,
ала не спираш да мислиш и за миг нали,
да се чудиш просто с какво
телевизора привлича детенцето добро?