Змията слепок или още – медянка,
не вижда във всеки сезон.
Каквато да сложиш пред нея примамка,
лежи като мъртъв, сух клон.
Но в дивната нощ срещу Еньовден чудо
взор остър ú дава завчас
и пламък в очите ú алени буди,
не ú се изпречвай тогаз!
Дори да си в броня облечен надеждна,
за тази стрела няма щит –
ще бъде пронизан врагът неизбежно,
изцяло, фатално пробит.
Змията медянка веднъж само лете
разкрива мощ, дух несломим,
познава цвета на Перун огнеметен,
той люби змията рубин.
В леса, от изгнили гадини зловредни
стрък ален прораства жесток,
в нощта срещу Еньовден, в блясъци медни
се готви за яростен скок.
Горко ти – в гората със зоркост заспала,
щом срещнеш я, с най хрисим вид,
тревата се стрелва без шум, оживяла,
врагът е фатално пробит.
Константин Бальмонт
Змея-медяница
Змея-Медяница, иначе Медянка,
Год целый бывает слепа.
И пусть перед нею любая приманка,
Она неподвижно-тупа.
Но дивные чары Ивановой ночи
Ей острое зренье дают.
Сверкают змеиные рдяные очи,
Смотри, не встречайся ей тут.
Хоть будь ты одет перед нею бронею,
Бороться, надеяться, брось, —
Она, на врага устремившись стрелою,
Его пробивает насквозь.
Змея-Медяница, что раз только летом
Являет всю силу свою,
Знакома с Перуновым огненным цветом,
Он рдяную любит змею.
В лесу, из гниения гадов зловредных,
Трава-Медяница растет,
И ночью Ивановой, в отблесках медных,
Цвет огненный недруга ждет.
И горе, коль ты, этой чары не зная,
По чаше пойдешь на авось, —
Трава-Медяница, взметнувшись, живая,
Врага пробивает насквозь.
*медянка /рус/ – медянка /змия/; медена ръжда.
Медянката (Coronella austriaca) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в голяма част от Европа и в Близкия изток. Не е отровна, но при опит за улавяне съска и хапе. /Уикипедия/
медяница /веретеница/ /рус/ – слепок, крехар /гущер/; листни бълхи.
Гущерът слепок е е вид безкрако влечуго, външно много напомнящо на змия, затова често го бъркат с нея. /Уикипедия/. На руски наименованието на змията – медянка, и на гущера – медяница, са сходни и затова е възможно да са приети като наименования на едно и също влечуго. Същото се отнася и за народните предания и вярвания, по които вероятно е написано стихотворението на К. Балмонт.
Вж. А.Н. Афанасьев. „Поэтические воззрения славян на природу“, https://www.ruthenia.ru/folklore/kozlova2.htm: Тази медна стрела змия е тъждествена с Перуновото цвете, което цъфти в нощта срещу Еньовден; разбирането за това тъждество се е изразило в народните предания за тревата слепок /медяница/. Тя се ражда от гниенето на зловредните гадини, „расте сляпа, получава зрение в нощта срещу Еньовден и когато види човек или друго животно – се хвърля срещу него като стрела и го пробива изцяло.“ Има други предания, че на Еньовден е единственият ден в годината, в който цъфти папратта, което е невъзможно, защото това растение се размножава чрез спори.
© Мария Димитрова Все права защищены