Змията слепок или още – медянка,

не вижда във всеки сезон.

Каквато да сложиш пред нея примамка,

лежи като мъртъв, сух клон.

Но в дивната нощ срещу Еньовден чудо

взор остър ú дава завчас

и пламък в очите ú алени буди,

не ú се изпречвай тогаз!

Дори да си в броня облечен надеждна,

за тази стрела няма щит –

ще бъде пронизан врагът неизбежно,

изцяло, фатално пробит. 

Змията медянка веднъж само лете
разкрива мощ, дух несломим,

познава цвета на Перун огнеметен,  

той люби змията рубин. 
В леса, от изгнили гадини зловредни

стрък ален прораства жесток,

в нощта срещу Еньовден, в блясъци медни

се готви за яростен скок.

Горко ти – в гората със зоркост заспала,

щом срещнеш я, с най хрисим вид,

тревата се стрелва без шум, оживяла,

врагът е фатално пробит.

Константин Бальмонт

Змея-медяница

Змея-Медяница, иначе Медянка, 
Год целый бывает слепа.                
И пусть перед нею любая приманка, 
Она неподвижно-тупа.                    
Но дивные чары Ивановой ночи    
Ей острое зренье дают.                     
Сверкают змеиные рдяные очи,     
Смотри, не встречайся ей тут.
Хоть будь ты одет перед нею бронею,
Бороться, надеяться, брось, —
Она, на врага устремившись стрелою,
Его пробивает насквозь.
Змея-Медяница, что раз только летом
Являет всю силу свою,
Знакома с Перуновым огненным цветом,
Он рдяную любит змею.
В лесу, из гниения гадов зловредных,
Трава-Медяница растет,
И ночью Ивановой, в отблесках медных,
Цвет огненный недруга ждет.
И горе, коль ты, этой чары не зная,
По чаше пойдешь на авось, —
Трава-Медяница, взметнувшись, живая,
Врага пробивает насквозь.

*медянка /рус/ – медянка /змия/; медена ръжда.

  Медянката (Coronella austriaca) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в голяма част от Европа и в Близкия изток. Не е отровна, но при опит за улавяне съска и хапе. /Уикипедия/

  медяница /веретеница/ /рус/ – слепок, крехар /гущер/; листни бълхи.

  Гущерът слепок е е вид безкрако влечуго, външно много напомнящо на змия, затова често го бъркат с нея. /Уикипедия/. На руски наименованието на змията – медянка, и на гущера – медяница, са сходни и затова е възможно да са приети  като наименования на едно и също влечуго. Същото се отнася и за народните предания и вярвания, по които вероятно е написано стихотворението на К. Балмонт.

  Вж. А.Н. Афанасьев. „Поэтические воззрения славян на природу“,  https://www.ruthenia.ru/folklore/kozlova2.htm:  Тази медна стрела змия е тъждествена с Перуновото цвете, което цъфти в нощта срещу Еньовден; разбирането за това тъждество се е изразило в народните предания за тревата слепок /медяница/. Тя се ражда от гниенето на зловредните гадини, „расте сляпа, получава зрение в нощта срещу Еньовден и когато види човек или друго животно – се хвърля срещу него като стрела и го пробива изцяло.“  Има други предания, че на Еньовден е единственият ден в годината, в който цъфти папратта, което е невъзможно, защото това растение се размножава чрез спори.