МИМОХОДОМ

Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли.
Отвътре – пепеляк и въглен.

Не чу ли снощи как рида
над рамото ми топло мракът?
Навярно моята вина е –
след дълъг път да те дочакам.

Навярно много си грешил,
та да изпитваш любовта ми.
Не те насилвам – ти реши
дали си струва да останеш.

В памуковата тишина
тук всеки звук е нарушител.
Аз нямам друго да ти дам
освен небесната обител.

Самотник тих си – като мим,
притиснал ме с дланта си няма.
Ако сега се разделим –
нататък друга обич няма.