НЯКЪДЕ НА ПРАГА НА НЕБЕТО

Няма да я хвърля. Няма как. 
Болката навън ще се износи. 
Ще се пръсне в семето на мак, 
без да ме приспи. Ще го прахоса. 

Вземам я на гръб като дете, 
после ще я свия под сърцето. 
Там, когато почне да расте, 
бялата й риза потърсете. 

Тя ще се покрие някой ден 
със пера. Повярвайте, ще свети, 
хранена от корена свещен, 
който е захванат за крилете. 

В ципата горчива на пръстта 
ще налее, млечна като орех. 
Нощем ще гори като звезда,
денем ще е августовски полъх. 

Йодът на горчивия ми стих 
ще разстели свода на тъгата.
Само че от нея ще струи 
синьото, изгубеното лято.

Вярно е, усещам и сега 
всяка жива нишка на сърцето. 
Но живея истински така.
Някъде на прага на небето.

Автор: Петя Цонева /Петра/ 

Прочит: Мая Нарлиева