Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2732
6.01.2019 г., 10:18 ч.

Някъде на прага на небето 

  Аудио Прочити » Прочит - поезия
3520 11 18
00:00
01:53

© Мая Нарлиева Всички права запазени

НЯКЪДЕ НА ПРАГА НА НЕБЕТО

 

Няма да я хвърля. Няма как. 
Болката навън ще се износи. 
Ще се пръсне в семето на мак, 
без да ме приспи. Ще го прахоса. 

 

Вземам я на гръб като дете, 
после ще я свия под сърцето. 
Там, когато почне да расте, 
бялата й риза потърсете. 

 

Тя ще се покрие някой ден 
със пера. Повярвайте, ще свети, 
хранена от корена свещен, 
който е захванат за крилете. 

 

В ципата горчива на пръстта 
ще налее, млечна като орех. 
Нощем ще гори като звезда,
денем ще е августовски полъх. 

 

Йодът на горчивия ми стих 
ще разстели свода на тъгата.
Само че от нея ще струи 
синьото, изгубеното лято.

 

Вярно е, усещам и сега 
всяка жива нишка на сърцето. 
Но живея истински така.
Някъде на прага на небето.

 

Автор: Петя Цонева /Петра/ 

Прочит: Мая Нарлиева

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??