10.10.2020 г., 21:14 ч.

Вечерна роза 

Аудио Прочити » Прочит - поезия
3364 3 9
00:00
03:06

© Валентина Йотова Всички права запазени

Вечерна роза е скръбта ми, а залезът е купа с мед.

Дъждът оглозга много рано ръждивия му  слънчоглед.

Нахрани косовете гладни, сред врява, шум и суета.

След тяхната оргия бавно валяха нежност и пера.

Прегракнали от сладост сива, щурците пиха до среднощ

от лятото по халба пиво. Подхвърлиха ми лунен грош,

по хълбока планински звъннал, потънал в тъмното дере

и разпилял оттатък хълма първи есенните цветове.

Стана тихо. Като в черква припламваха едва звездици.

С боси сламени крачета шляпаха в нощта тревици,

втъкваха в косите златни от август дръзките пожари,

ухание на издоено мляко, канела с прегоряла захар,

на сухото сено покоя и писъка на детелината...

... И само знаех, че съм твоя, че неизбежно иде зимата...

... Но двама бяхме. Под небето. Без помисъл за ново утре.

И беше хубаво и светло, опияняващо и чудно.                        

Люби ме! Жадно! Ненаситно! Не спирай да изтляваш в мене.

Шумяща в тревните езици, вълната приливна да стене,

талазите й да прииждат гневни, обсебващи издъно мрака,

тъй както сякаш за последно...

                                                 И ако може – утрото да чака!

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива поезия, изпълнена с дълбоко чувство на фона на прииждащата съзвучна музика.
  • Благодаря, Деси
  • Реших да се върна малко назад в твоето творчество! Прекрасно е! Прекрасна си!
  • Благодаря, Руми
  • Благодаря, Стойчо
  • Не искам да казвам технически неща, защото впечатлението е великолепно. А това е важното. Оставаш с особено чувство след изпълнението и за него, и за смисъла на стихотворението. Браво!
  • Много ми хареса и изпълнението! Поздравления! Рядко слушам нещо добро, да слушат и да се учат.
  • Романтика, цигулка, природа и страст! Прекрасно е Валя! А тембърът на гласа ти, ги обвива под обща пелена! Поздравления! Истинско удоволствие е и за това си го прибирам в Любими!
  • Послание,като последен дъх за обич...
    Тъй както есента след лято носи мед!
    И всички мисли останали себеподобни,
    носят чувството за неизбежност и чест!

    Сезоните на топли чувства възкръсват тук и там!
    Поздравления за написаното от теб и за изпълнението, Валентина!
Предложения
: ??:??