DecayingHatred
18 резултата
Затварям очи. Отварям очи.
Къде съм?
Не може да ми го побере главата.
Какви са всички тези хора?
Същински панаир на суетата - ...
Къде съм?
Не може да ми го побере главата.
Какви са всички тези хора?
Същински панаир на суетата - ...
613
1
Разхождам, вързана с каишка,
една малка, тъмна особа.
Не. Не съм герой от някоя банална детска книжка.
Защо си прегърнал така плюшената бяла мишка?
Нима не ме позна?! ...
една малка, тъмна особа.
Не. Не съм герой от някоя банална детска книжка.
Защо си прегърнал така плюшената бяла мишка?
Нима не ме позна?! ...
649
2
Навън е мрачно, мокро, вали дъжд... Небето сякаш се сърди на нас, хората и не иска да пусне топлата благодат на слънчевите лъчи, които отчаяно се опитват да преминат през гъстите декемврийски облаци. Чуват се само минаващите коли и камиони. Тишина. Спокойствие. Самота... Клоните на дърветата като из ...
751
843
7
Небето гледа отгоре, от високо. Но в какво се взира векове наред, без да откъсва лазурен поглед от земята? Гледа вечната, безкрайна Зима. Със своята ледена ръка, хиляди години преди да се родим, тя докоснала света и той станал като нея - нежен, бял, студен... Но какво друго гледа небето? Има едно мя ...
1343
1
755
4
ме подсети, че от доста отдавна (4 години) не съм писала нищо в рима и... :) това се получи О.о
Виж ме!
Сама и забравена по пустите улици скитам се.
Чувствам се така изоставена... "Само с моята сянка ли?" - питам се.
Виж ме! ...
Виж ме!
Сама и забравена по пустите улици скитам се.
Чувствам се така изоставена... "Само с моята сянка ли?" - питам се.
Виж ме! ...
883
4
1009
7
836
2
747
3
- Не ти ли писна да говориш за това? Само за това?
Двамата мъже, г-н X и г-н Z, седяха в просторен хол, подобен на малка тронна зала.
Мъжът в скъпия ленен костюм, г-н X, кротко се усмихна и се отпусна в червения кожен фотьоил.
- Никога. Мога да говоря за това по цял ден... Все пак парите са всичко.
...
Двамата мъже, г-н X и г-н Z, седяха в просторен хол, подобен на малка тронна зала.
Мъжът в скъпия ленен костюм, г-н X, кротко се усмихна и се отпусна в червения кожен фотьоил.
- Никога. Мога да говоря за това по цял ден... Все пак парите са всичко.
...
1301
2
807
1
Лана плачеше. Не беше плакала толкова от дни. Терапевтите вече не й помагаха. Нито предписаните успокоителни и сънотворните. Чувстваше се все по-зле и все по... сама. Откъсната от света. Никой не я разбираше. Никой не разбираше болката й. Искаше да изкрещи, да изкрещи, защото душата й се разкъсваше. ...
830
1
Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...
798
1
3
952
10
Тя прелистваше празните страници. Четеше невидими, непознати думи... Бели листи... и се върна назад... много назад... Когато още имаше слънце и небе; дъжд, както и... надежда. Топлите лъчи галеха лицата на хората и сгряваха душите им. Все пак такова бе предназначението на слънцето. А после... настъп ...
2480
Ангелът кротко седеше, облегнат на парапета в небесния дворец и спокойно пушеше лула (да... странно, но пушеше). Черната му коса, която все едно имаше собствено мнение за всичко, като всеки един косъм се бореше за независимостта си, се беше разпиляла на всички страни. Кичурите, които падаха на челот ...
757
2
Загледа се в слънчевото зайче на стената. Светлината лениво се процеждаше през прашните прозорци и рисуваше странни фигури в тъмнината. Стаята й навяваше толкова спомени, които си мислеше, че са вече отдавна избледнели. Всичките тези чувства и емоции изригнаха в съзнанието й, а погледът оставаше все ...
817
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
