joanna_vas
223 резултата
Задъхват се от впряга си конете,
препускали са дълго –
ден и нощ.
Юздите им отпускам, а ръцете
разресват бавно ...
препускали са дълго –
ден и нощ.
Юздите им отпускам, а ръцете
разресват бавно ...
881
2
От космоса,
от земните недра,
от натрупаната сила в звуците,
от слънчевите изблици,
от бясната река, ...
от земните недра,
от натрупаната сила в звуците,
от слънчевите изблици,
от бясната река, ...
807
3
Не заспивай тази вечер, мелничарю,
витлата се превъртаха напразно
и вятъра брашното ти отнесе.
Ти нямаш вече нищо, а не знаеш ...
Пороя цялата ти мелница помете, ...
витлата се превъртаха напразно
и вятъра брашното ти отнесе.
Ти нямаш вече нищо, а не знаеш ...
Пороя цялата ти мелница помете, ...
829
3
Процепите в скалaта отдалеч приличаха на разтворени устни. Приседнеш ли привечер на камъка, изваян с годините като скален фотьойл в подножието на планината, се виждаше всяка извивка от устните на процепа, които се раздвижваха от полъха на вятъра в пълна непонятност и само онзи, който умееше да разчи ...
1193
5
Ела,
преди да е настъпила нощта...
Ела
със тънки пръсти непривичност
на пейката ...
преди да е настъпила нощта...
Ела
със тънки пръсти непривичност
на пейката ...
1189
7
Не пожелавай
в измамно притежание на сила.
Мощта на тихото причастие
е буфер,
във който се разбива всеки порив, ...
в измамно притежание на сила.
Мощта на тихото причастие
е буфер,
във който се разбива всеки порив, ...
920
3
Господи, прегърни ме!
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...
Този свят се руши и загива
без мечти,
без любов
и без теб ...
974
6
В гърлото заседналата кост
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...
раздира гласовите струни,
но пак сме ехо на мълчание
в отмала
на завързани езици ...
834
1
Пускам ти вирусче,
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...
вирусче с целувка,
вирусче изтребител на приличието,
вирусче изтребител на всички житейски програми,
то убива ежедневието, то се храни с придобитото ...
881
3
Този трънен венец
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...
не притиска,
не раздира плътта
на сърцето -
не тежи ...
802
3
Дланите ти се разтварят като сал
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...
на който се понасям по вълните
Пътуваме...
Къде?
И аз не зная, ...
824
2
В черупката, побрала гнилочта
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...
на лятото ме няма.
Далече съм от нея,
а ти забивай ножа си до дъно...
Недосегаемия дух ще оцеле ...
742
Грохота на бурните вълни
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси ...
разкъсва яростта на тишината,
а рулера безкрайно се върти
на кораба потънал в глъбината.
Луната е разпуснала коси ...
787
1
Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко ...
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко ...
826
2
Създавам образа ти в Раковина,
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна ...
а тя се пръска
на хиляди парчета -
отломки пъстри
в бяла морска пяна ...
693
1
Горящи факли по стъпалата на дома,
а дрехите разкъсани по пътя,
на просещия милост са изящни...
Обувките му светят
понеже скъсал е със миналото ...
а дрехите разкъсани по пътя,
на просещия милост са изящни...
Обувките му светят
понеже скъсал е със миналото ...
807
4
- Камъчетата във шепата ми проговарят,
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига, ...
разказват ми за тези светове,
в които сме преминали
неносейки от миналото нищо,
освен мига, ...
921
2
Подай ми ръка,
нека днес повървим по брега...
Мойте мидени устни трептят
и разтварят пространствата тихи
през които минава света. ...
нека днес повървим по брега...
Мойте мидени устни трептят
и разтварят пространствата тихи
през които минава света. ...
920
3
Тази нощ можеше да бъде нашата,
no не е,
осава само песента ненаранена
на хилядите весели щурци,
които пеят под прозореца ти тихо, ...
no не е,
осава само песента ненаранена
на хилядите весели щурци,
които пеят под прозореца ти тихо, ...
690
4
Устните му бяха като лодка,
с разкъсни
от вятъра платна ...
Целуваше водата покрай нея
забравил ...
с разкъсни
от вятъра платна ...
Целуваше водата покрай нея
забравил ...
722
4
Тя не разбираше шума, но я болеше
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите ...
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите ...
655
3
Разтворени вълни -
пътуващи послания,
свитъци от бяла морска пяна
в която сме нагънали мечтите си,
а прилива достигнал своя бряг ...
пътуващи послания,
свитъци от бяла морска пяна
в която сме нагънали мечтите си,
а прилива достигнал своя бряг ...
654
2
Всичко зримо и незримо се променя
когато си до мен...
Трепти ефира
и сипе сребърен прашец над нас -
фонтан, ...
когато си до мен...
Трепти ефира
и сипе сребърен прашец над нас -
фонтан, ...
838
3
Гласът ти е божествен резонанс,
мелодия изписана
по древните останки на съдовете
в храма.
Дълбаеш с устни сребърните ноти, ...
мелодия изписана
по древните останки на съдовете
в храма.
Дълбаеш с устни сребърните ноти, ...
746
2
Благословена нека е Душата ти,
а ти си ангелче, разтворило криле
над бездната,
над всички светове,
в които времето е спряло своя ход ...
а ти си ангелче, разтворило криле
над бездната,
над всички светове,
в които времето е спряло своя ход ...
771
6
Вълните се протягат
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян ...
като длан
над сините очи на океана,
а заливът
от слънцето огрян ...
712
2
Ситен летен дъжд
изсипал се по раменете ми солени -
присъствие, достигащо сърцето
в разтворения пред очите хоризонт.
А мисълта е кораб преминаващ ...
изсипал се по раменете ми солени -
присъствие, достигащо сърцето
в разтворения пред очите хоризонт.
А мисълта е кораб преминаващ ...
741
2
Той стоеше на брега -
отронено парче
от близката скала...
Край нея само вятърът
премина ...
отронено парче
от близката скала...
Край нея само вятърът
премина ...
773
2
А твоите устни са нестинарки,
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...
нестинарки
заиграни по дъха ти,
по разголеният дъх
и смисъла, ...
883
Не познавам очите си,
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...
ако във тях
не съществува образа ти.
Не познавам и ръцете си,
ако във тях ...
697
1
Джапанките,
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...
банския
и стих
написан върху пясъка за теб
съм сложила в торбичката ...
757
1
Часовете са мъниста,
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...
разхвърляни над хребета на планините -
капчици от кехлибарено мастило
изтичащо през пръстите на дните,
а ти си лист, на който се изписвам ...
843
1
Шосетата, подобно на изплезени езици
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...
във жаждата за среща се топят...
Подобно заклияния на жрици
дърветата край пътят ни шептят.
Там дето се разделят сетивата ...
740
4
Всички пътища водят натам
на където ни тегли сърцето,
а в далечното - губим се знам,
в него нищо не ни е отнето...
И понеже пътувам натам ...
на където ни тегли сърцето,
а в далечното - губим се знам,
в него нищо не ни е отнето...
И понеже пътувам натам ...
944
3
Раздумна е нощта
под козирка безлунна.
Звездица се изтля -
понечи да се сбъдна...
Изникна светлина, ...
под козирка безлунна.
Звездица се изтля -
понечи да се сбъдна...
Изникна светлина, ...
966
На кръста сме разпънати
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже ...
до зримост.
Лицата
са безкрайно непознати
понеже ...
951
4
Да прибутваш бавно вятъра със длан,
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов. ...
вълна достигнала
открехнатия ти прозорец,
през който полъха е като нежен трепет
на моето присъствие с Любов. ...
906
3
Съградени форми сме в един невидим свят,
съградени с промисъла Божи,
съградени в търсене на истини с Любов,
съградени без материя, а с Дух,
съградени във предначертаното, ...
съградени с промисъла Божи,
съградени в търсене на истини с Любов,
съградени без материя, а с Дух,
съградени във предначертаното, ...
716
4
Всяко нещо си идва на мястото.
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити, ...
без да може да бъде
планувано.
Не робува
на нормите скрити, ...
703
4
Тушът на мълчанието
изписва кротко миглите на словото.
През него се прецеждат вековете
преминали невидимо
и всеки трепет е премигване - ...
изписва кротко миглите на словото.
През него се прецеждат вековете
преминали невидимо
и всеки трепет е премигване - ...
970
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
