19.08.2005 г., 23:24 ч.

Тя не разбираше 

  Поезия
656 0 3
Тя не разбираше шума, но я болеше
от всеки звук преминал
през нощта,
в която крясъка от истини кървеше,
а пясъка раздираше очите
до нетърпимост в непонятното
и режеше вълните на хиляди парчета ...

Морето разгневено се замята,
плющеше яростно ,
разбиваше се в близките скали...
По гърбавото било,
над дюните
ревеше
от раните си мрежи си плетеше...

А тя притисна шумнотата на нощта,
със дланите си топли
и се превърна в сребърна камбана...
Зазвъня,
в очите й от обич изсветля,
а сянката му ... нежно я прегърна ...

© Йоанна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??