"Царството на сънищата" 
Сценарии от избрани импресии
Издателство "Онгъл", Варна
автор Светлана Тодорова 
техн. редактор Връбка Попова
дизайн-корица Милка Юдова
Предпечат Милка Юдова
Художник Светлана Тодорова
издадена 16.10.2013 г. 
ISBN 978-619-7079-03-6 
страници 140 
корица мека 
език български 
размери 215 мм. x 150 мм. x 14 мм. 

Добре дошли в „Царството на сънищата“!

      Книгата на Светлана Тодорова ни разкрива нови светове, които се  преплитат, пеят и ни омагьосват. Преминаваме с трепет през пластовете на собственото си подсъзнание

– водени от нежния и чувствен стон на авторката. Тя ни рисува усещанията си, които с лекота приемаме и като наши, собствени:

„– Животът е красив, когато е споделен...

Притворих очи и скочих. Влязох в приказката...” („Врати към непознати светове“)

        Живеем във време на доминацията на виртуалното.

Когато се налага – всеки може да свери „часовника“ си с мненията и мислите на потребителите в интернет. Може да се сблъскаме с грубости или крайности, но винаги ще намерим истината.

Светлана Тодорова е автор, който е органично свързан с виртуала във всичките му измерения. И най-вече с творческото му въздействие. Поет, писател, общественик и интелектуалец

– тя е като красиво цвете, което черпи жизненените си и творчески сокове – именно от това пространство. Светлана води многобройните си читатели към едни нови, фантастични, но и напълно разбираеми поетични структури, наподобяващи съновидения. Те ласкаво и галещо се преливат в увлекателни импресии на съкровените трепети на сърцето и душата.

Съновиденията могат и да се сбъдват! Когато четем нейните произведения – ние вярваме в това: „Никога не беше предполагала, че виртуалният мъж може

да се появи в реалността. Дигиталното съзнание стоеше пред нея. Тя – започна бавно да се съвзема от случващото се. Разпозна стъкленото му сърце, което беше подпалила и окървавила...” („Червена луна“)

Темата за любовта е водеща. И няма как да е иначе...

Любовта е явлението, което движи света и социума като цяло.

Гореща, мечтана или плод на фантазията ни. Изгубена или несподелена – тя е поантата на авторката:

Любовта е тук. Дошла е отново. Усеща я и настръхва...

„– Защо си тъжен? – пита го и продължава:

– Аз ще те спася! Ще стопля сърцето ти!...” („Поетът и любовта“) Там се срещнаха две души. За миг сякаш поспряха, погледнаха се... Познаха ли се? И Времето спря с тях. „– Това ти ли си? – безмълвно пита едната.

- Аз съм – отговори другата.

- Търсих те цяла вечност.

– Аз също. Бяха души в стъклени опаковки...” („Души в стъклени опаковки“)

Дълбоките психологически и творчески похвати на авторката ни разкриват последователни лабиринти от пространства - своеобразни вселени на подсъзнанието, които започват с написаното слово - но и неминуемо издълбават компресирани и реални пътища, започващи от съживените ни чувства и завършващи някъде дълбоко в най-болезнената точка на сърцето ни. Приказно-мистични и "бодливи", пристигат внушенията от импресията "Бутилирани сънища"...:

" –  Усещаш ли мириса на водорасли?

       – По-точно на мокър пясък.. – каза тя

       – Там ти бутилираше сънища и ги продаваше

 Сортираше чужди спомени и ги заравяше под горещия пясък

Правеше пясъчни дворци и украсяваше с водорасли алеите около тях. Търсеше украсата.

       – Сигурен ли си, че бях точно аз?

       – Ти беше! Облечена в светлосиня рокличка - събираше миди, а с тях и редеше вдъхновения. На пясъка имаше много чужди мечти и различни разпиляни настроения."

Подчертаната нежност на тези мигове, обаче - неминуемо ни напомнят затишие пред буря - защото само след още няколко прочетени реда, картината се сменя, като умилението се превръща в стомана...:

 "Хищният блясък, който видя в очите на Маестрото я уплаши. Изви се буря, но той не спираше да говори. Кристин се молеше бурята да удави мислите му в дюните, водата да отнесе разказите му - подобно на разлетели се по земята бели листи, а вятърът бързо да ги заличи."

Книгата на Светлана Тодорова е оформена в пет части - безусловно проникнати от любовта към творчеството и читателите. Литературните герои са представени със сладката смес от чувственост и тъга, обреченост и съдбовност - но и неминуемият копнеж за мулти-прераждане във виртуален и реален смисъл. Последната част "Сценарият", ни подсказва волята на авторката за реализацията на един игрален филм - с работното заглавие "Обречени души". Искрено се надявам, че и този проект ще бъде осъществен и представен пред обществото!

Уверен съм, че прочетените от тази книга импресии, ще ни накарат да се вгледаме дълбоко в себе си, да разберем кои сме и накъде отиваме. Ще се почувстваме приласкани и обгърнати от една топла и щедра женственост. Ще разберем, че хората сме си необходими и в реалното, а и в Царството на сънищата. Там, където живеят само душите, копнежите и мечтите ни...