КОЛЕДНО НАМАЛЕНИЕ! ДО КРАЯ НА МЕСЕЦА САМО 16 лева.

Действието в „Лицата на неродените пеперуди“ се развива на два континента, в две коренно различни държави – САЩ и България, и прави неочаквани скокове в пространството и времето.

Главната героиня, Адриана Декова, петдесет годишна, е българка, родена и израснала в България, в семейството на разведени родители. Поверена от съда на баща алкохолик, Адриана е отгледана от баба си, а животът ѝ е сложна плетеница от насилие, тъга и битка за оцеляване.

И двамата родители оказват огромно влияние върху формирането на характера на героинята. Бащата чрез физическото и емоционално насилие, което налага в семейството, майката, чрез страха от това насилие и неспособността да защити дъщеря си.

Сблъсъците на Адриана със самотата и агресията на света са сякаш предопределени от преживяната и предадената в детството травма. Травма, която води до само-затваряне и само-изолация, прикрита от маската на справяща се със всичко, силна жена.

Чрез нейната съдба, книгата докосва две много тежки и наболели теми: тази за домашното насилие и неговите последици върху човешката душа, както и темата за самотата, в която човек попада, когато се спусне по дългия път на себе-търсене. Самота, която в днешния силно компютъризиран свят се самозалъгва в социалните мрежи и води до още по-жестоко свиване в себе си.

В търсене на правото си да бъде щастлива, главната героиня намира пристан отвъд океана, където се отдава на единственото нещо, което я спасява от призраците на миналото – да помага на по-слабите. Отблъснато и лишено от закрила, детето в Адриана изгражда странен защитен механизъм: създава свой свят, в който тя е героят, спасяващ страдащите. Тя е силният щит срещу злото. И стъпка по стъпка, героинята извайва живота си около този образ, подтискайки уплашеното, неразбрано, молещо за подкрепа дете.

Работата ѝ като следовател в отдел Домашно насилие е реализацията на този химерен образ от детските ѝ години – силната жена-воин, която не се спира пред нищо. Но се оказва, че в личен план, тази професия само добавя още демони, които Адриана ще трябва да опитомява, за да оцелее.

Животът на Адриана преминава като главна артерия през творбата, а от там се разклоняват и разплитат като множество вени и капиляри, чужди човешки съдби, опитващи да разпукат пашкулите на живота си, в които са затворени и да излязат на бял свят. Съдби, като тези на парашутиста, скочил от моста, на седемнадесет годишната Саяна, простреляна в гърдите за сто и петдесетте долара в касата, на седем годишния Ози, смело опълчил се срещу вилнеещия пиян баща, на сержанта със странния черен хумор, неразбиран от никой друг освен от бойните му другари, на младия полицай, загубил живота си навръх Нова Година, тези и още много такива съдби са постоянните квартиранти в сънищата на Адриана.

Това е книга за един дисперсен живот в едно дисперсно време, в което фабулата е като че ли немислима. Всеки ден е самодостатъчна история. Записана на късче бял лист. На салфетка в ресторант. И хвърлена на вятъра. За да достигне, някой ден, може би, до някой, който ще го е грижа. И ще се заслуша. Или зачете. И може би, ще отрони сълза.