Приказка за любовта

(Есе)

     14 февруари, Свети Валентин, денят на влюбените, празникът на сърцето и душата. Вървиш сам, с размътено съзнание, с блуждаещ поглед, обзет от тръпки, носещи неопределими чувства, навяващи безпокойство и тъга. Вървиш и гледаш безброй усмивки, гледаш щастливо прегърнали се двойки, радващи се на живота, разменящи си любовни подаръци. Прибираш се сам, заспиваш, а на сутринта нито помен от изминалия ден, от щастливите двойки, усмивките и многото подаръци. Остават само тези тръпки, преминаващи през тялото като морски вълни, разбиващи се от камъните навътре в морето. И изведнъж осъзнаваш, че тези камъни, в които се разбиват вълните, всъщност са собственото ти сърце и душа, а тези неопределими тръпки са нещастието на несподелената любов. Тогава в съзнанието ти като на кинолента се явява образът на любимия човек и всичките ви общи преживявания. Тогава разбираш... разбираш, че си безумно влюбен, неизлечимо самотен и единственото лекарство е едно име, един жест, една усмивка. Питаш се защо, как, кога, какво означава всичко това. И така изминава още една година. До следващия 14 февруари. Година, в която осъзнаваш, разбираш и формулираш своето собствено специфично определение, своята визия за любовта и това, което взима или дава тя.

  Любовта - чувство, изкарващо извън равновесие, поставящо се на първо място, способно да измести другите физиологически потребности на човека. Любовта е егоизъм, който се интересува единствено от себе си. Когато човек обича истински, изцяло е погълнат от това блажено чувство и всичко друго остава на заден план. Единственият приоритет в живота  му е любимият човек, неговите жестове, мимики, глас - всичко това може да замести скъпите коли, многото пари и личния егоизъм, като преобърне на 180 градуса живота на всеки.

  Любовта е нож с две остриета - тя може да бъде радост, щастие, благословия, както и истинско проклятие, ако не е споделена от любимия. Тя може да носи нещастие и страдание, да засенчи слънчевите дни в живота на влюбения. Това тъй силно и изцяло обсебващо чувство е обяснявано от много хора просто и научно с думата химия. Но дали наистина е така? Може ли едно такова необятно чувство да се обясни просто с един термин? Какво е химията и какво - любовта? Химията може ли да подтикне човек към саможертва за любимия? Едва ли. Може би повечето от връзките в живота на човек са химия, физическо привличане, страст. Но любовта е нещо много повече. Тя е свързана както с тялото, така и с душата. Това чувство не се основава само на плътските желания. Тя заляга дълбоко в душата и сърцето на човек, където химията губи своята сила. Когато човек обича истински, първото нещо, което напира в него, не е плътската страст и желание, а радостта, щастието от най-простите и невинни жестове като една усмивка, способна да дари на влюбения цялото щастие и радост на този сив и мрачен свят.

   Любовта - това е красива приказка, един сън, който можеш да сънуваш всяка нощ - нещо повече, сън, от който никога не би искал да се събудиш. Човек се ражда и умира. Самите ние не знаем мисията си на този свят, но всеки в живота си трябва да изпита няколко неща. Едно от тях е любовта. Тази сладка болка, благословия за едни и проклятие за други. Възпята и присъстваща в творчеството и културата на всички народи и епохи, нейната сила и актуалност са неизчерпаеми. Неизчерпаеми, защото ние, хората, я пораждаме, гледаме и пазим като малко дете, тъй като всеки човек на този свят се нуждае от нея. Любовта може да бъде и често граничи с лудостта. Тя съчетава в себе си противоположни чувства, повишаващи адреналина на човек до максимум: безгрижност и угриженост, свобода и робство, светлина и мрак, пламък и лед, сълзи и смях. Тя може всичко това и още много. Защото само който не я е изпитал истински може да твърди обратното. Вземаща всичко от човека, тя иска своите саможертви и не прави изключение. Често обсебваща сънищата му, караща го да не мигне с дни или от голямо щастие, или от още по - голямо нещастие. Да, това е тя. Сами преценете любовта ли е всичко в този живот и бихте ли искали да я изпитате. Но дори и да прецените, тя не пита и като неканен гост се настанява задълго в сърцето и душата. За това чувство е изписано много. Заради него е пролята кръвта на велики личности и стотици хиляди хора, както и често то е определяло съдбата на цели народи. Възпята още в античните произведения, тя е едно от малкото безсмъртни неща на този свят.

   Любовта... Тайната й е такава, че в миг те поразява и като лош кошмар или блажен сън те завладява. А завладее ли те веднъж, ставаш неин пленник. Окован в нея, тя може да ти даде криле и също толкова лесно и бързо да ги подреже. Като повечето неща в живота ни и любовта може да си тръгне така внезапно, както е дошла. Но едно е сигурно: споменът за нея остава в съзнанието на човек до сетния му дъх - за едни като лош кошмар, за други като вълшебна приказка.

П.С

Понякога искам да съм дете, защото надрасканите колене болят по-малко от разбитото сърце...