Родих се без да бъда раждана.Нося спомените на светите майки и дъщерите - грешници.Виждала съм безтегловната младост и дотежалата зрялост. Усещала съм под нозете си пръстта на общия гроб,а с длани съм приветствала дъжда от жива вода.Плакала съм във всяко новородено и съм издъхвала във всеки умиращ. В мен няма въпроси.Аз знам Истината.Била съм на клада.Била съм и с лавров венец.Утробата ми е била дом и за владетели,и за поробени,и за пророци,и за безумни.Описват ме в страстта на стихове,рисуват ме в прохладата на извори,възпяват ме в безплътни тонове.Но пак оставам ненасищаща.Пазя пламъка в ноща и дневния покой.
Защото съм Жената.Вечната.