Не съм лягала... нощта е в мен и се дави в тази светлина. Като зеница, стресната от слънчев лъч, се е свила и боли навътре. Мислите са пияни от липса на сън и се клатушкат, превръщайки важното в детска гонитба из малък пясъчник. Сигурна съм, че им харесва да усещат тази свобода, иначе щяха да ме приспят още, когато ги молих. Но понякога имам нужда от тази хаотичност, понякога имам нужда да усещам зеленото преди да видя листата. И всичко заради неосъзнатото... какво? Механизмът в мен бавно отказва и часовникарите не биха видели този малък дефект в него, който ме кара да обръщам себе си обратно, за да видя как се нижат песъчинките в пукнатината на времето ми. Дефект... какъв? Димът като спомен за изпушена цигара се е загнездил в ъгълчетата на стаята и бавно ми нашепва, че стрелките отбелязват 7 часа и две кутии. Нощта беше дълга. Точно толкова, колкото трябва да бъде, за да усетя дробовете си препълнени, а душата празна. Дългът да познаваш себе си е разпятие без прераждане... накрая се оказваш в задънена улица с пистолет в ръка и мишена върху слепоочието си. Защото откриваш... кое? Били сме социални животни... вероятно съществителното е вярно. Инстинктът е настолната книга на атеиста. Правоверие в себе си. Убивам понякога. Не често, за да не будя подозрение. Убивам мисли. Вкопчвам се в тях и ги задушавам с канап от песимизъм. Понякога крещят да ги пусна, но нямам сили да повярвам в тях. Да повярвам... как? Всеки избира своят начин да живее измислено. Книжка за оцветяване... от малки ни учат- пише жълто,оцветявай в жълто, има линия - не излизай от нея... защото иначе патето ще е червено и няма да е пате, а голяма гъска... че какво лошо има в червените гъски?! Не се вписват. Моята измислица, за да успявам да живея, е вярата в червените гъски. Странно, че ги няма в Червената книга. Безоблачно е навън - безвкусица на времето. Друго е да видиш в две кълбета на небето Вазов. Съзнанието ни е като детска главица с фибичка за непослушен кичур. Изгубих гребена си. Къде? Който го намери, да го зарови по-дълбоко. Мислите вече изтрезняха. Време е за сън.
© Ареола Всички права запазени