Съзнанието ни - едно празно пространство, което постоянно запълваме или поне се опитваме. Празен лист, което постепенно се превръща в картина. Черна - съдържаща в себе си всеки цвят. Бяла, в която липсва такъв. Дори рисувана на едно място, от еднакъв ъгъл, прерисувана и дори прекопирана, ТЯ всеки път е различна.
Книга с измачкани и подгънати на места страници, които често се връщаме да препрочитаме. Пожълтели или по-скоро избелели листи, които отдавна не сме отгръщали.
Минало, настояще, бъдеще.
С тази пледоария се опитвам да ти кажа нещо. Или може би да ти разкажа историята за това, което създадохме заедно. Оказахме се съавтори на роман, напомнящ за булевардните, любовни книжлета, които се превръщат в сценарий за сапунени опери. Ако аз пишех, а ти четеше, после обратното. Някои моменти прочитахме и препрочитахме милион пъти, а други просто забравяхме