Хапят ли мъглите в тихите утрини, когато се пробуждаме и докосваме светлината с очите си за последен път...
В гората тежка влага се спуска, като сълзи от дърветата, които тъжно въздишат и тъгуват на раздяла...
Някой се киска неудържимо в мъглата. На кого ли? Може би на края на мечтите...
Знае ли някой колко лесно се губят следите им сред широкия друм на живота?
Знае ли някой колко струва болката в сърцето при всяка изтляла и изгубена мечта?
Измамна се струва сега за душата всяка предложена цена. Копнежите ù са с тежестта на една подхвърлена монета - само една!
Онези двадесет и един грама, които е тя, могат ли да бъдат оценени...
* * *
21 грама - това ли е всичко?
На толкова се претегля душата на човек. Онова, което може да изгради огромни колони, оставащи с хилядолетия, претегляйки се излиза, че е толкова леко и незабележимо.
Колкото една шепа прах, която с леко подухване изчезва завинаги.
Мисълта, която може да напълни хиляди книги за един живот с думи, претегляйки я ще се види, че не ...