Беше лятото през 1923 година. Живеех в малка, но уютна къща в Сторнивил заедно със семейството си: майка ми, Мери, стройна жена, с невероятно красиво лице и къдрава черна коса. Баща ми - Джейк, симпатичен мъж на средна възраст. Двамата ми по-малки братя - Едуард и Хюй и кучето на име Лъки. По това време на годината имаше много работа по полята, затова баща ми и мъниците отсъстваха по цял ден, а вечер се прибираха страшно уморени. Къщата ни беше на два етажа. Първият се състоеше от три стаи и тоалетна. Първата стая беше кухнята - малка, боядисана в бежово, с бели кухненски шкафове, малка кафява маса и няколко стола покрай нея. Печката беше малка, с три котлона, но безпогрешна. Над мивката имаше малък прозорец, който през лятото стоеше отворен заради горещината. Следващата стая беше спалнята на Мери и Джейк. Отново боядисана в бежово, но един нюанс по-светло, стаята изглеждаше необикновено гостоприемна. Голямото двойно легло бе покрито с винено червена покривка, която придаваше особена т ...