Щастието трае точно двадесет и четири часа.
И какво?
Мина въпросната дата.
Е*а ли го – родих ли се, умрях ли.
А може и да възкръснах!
Изключително просто и семпло.
Отиде си!
Далечината мирише на буря...
Отвеждам я сам – далече от себе си.
Посоката западно-залезна.
Дали ще се върне? Не зная, a толкова искам да знам!
Тръгна си – без обещания.
Тръгна, а остави всичко от себе си...
Ароматът й по дрехите. Образът в стаята.
Душата във въздуха!
Имам нужда от нея, затова карам бавно. Под ограничението. Като на собственото си погребение.
Поглеждам я – очите й блестят. Оставя кадифе по устните миг преди да затвори вратата.
По пътя обратно – летя!
Бързам да се върна там, където ухае на нея, там където имах нея, там, където имах двадесет и четири часа...
© Филип Филипов Всички права запазени