Поредна вечер стоя и не зная какво да пиша. Минават хиляди мисли през ума ми. Почвам да пиша за нещо, но мисълта ми секва - сякаш изгаря като листче хартия, а пепелта се губи във вятъра. Умът ми остава празен за миг. Изведнъж отново се струпват хиляди мисли, но не мога да задържа нито една.
© Ради Недкова Всички права запазени