24.02.2008 г., 20:08 ч.

* * * 

  Есета » Лични
1662 0 2
2 мин за четене
Понякога ми е наистина трудно да изразявам чувствата си с обикновени думи. Това, което изпитвам вътрешно е толкова силно и не смятам, че съществува дума на този свят, която да разкрие нещата такива, каквито наистина са и ги усещам. Често мечтая за един по-добър свят и ми се иска да вярвам, че той ще дойде в някой момент, ала, уви, дните продължават да отминават, а моята надежда с всеки миг се изпарява. Не мога да разбера този ужасен свят и най-вече собствения ми живот. Всичко ми се струва адски объркано. Винаги съм мечтала за щастие, никога не съм била прекалено самоуверена, въпреки че на пръв поглед изглеждам вярваща в себе си, готова да предприема всяка крачка. Всъщност в повечето случаи ние, хората, си мислим, че когато нещата изглеждат по определен начин, те са такива, а в действителност това въобще не е така. Може би просто не сме се научили да виждаме онези по-закътани нещица в душата на някого, свикнали сме да откриваме само очевидното, а другото си остава просто обикновена зага ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никитка Бандитка Всички права запазени

Предложения
: ??:??