Къде съм аз? Някъде изгубена, празна, безчувствена, чакам да дойде денят, в който ще има щастие и за мен. Гледам снимката ти и си мисля къде сгреших. Чудя се защо стана така и защо се налага да преживявам всичко това? Отговорът: Защото това е моят гаден животец и знам, че по-зле ще стане, но по-добре... никога...
Не мога да разбера какво намерих в теб. Може би това, че някои неща ни свързват или това, че си различен от останалите... но сега вече знам, че няма различни, всички са еднакви скрити зад чаровна усмивка и има само влюбени очи... и тези очи за пореден път избраха грешния. Предадоха ме...
Липсва ми времето, когато бяхме приятели, още в началото, когато се запознахме. Тогава нито един от нас не беше същият. Бяхме различни - смеехме се, забавлявахме се, карахме се, но си оставахме добри приятели. Защо си отиде това време и къде? Толкова въпроси си задавам и мисля върху тях, но все не намирам отговор и едва ли някога ще намеря.
Моля се някой ден всичко да свърши и болката да спре, ...