* * *
Не знам защо, но като затворя очи си мисля за теб. Всъщност, постоянно си мисля за теб. Не искам никога да спирам да мисля за теб. Ти си сърцето, което бие в мен, ти си очите, с които виждам света, ти си ръцете, с които усещам всичко. Ти си ми всичко...
Когато заспя - сънувам! Какво?! Теб! Дори в съня не ме оставяш на мира. Ти ми даде всичко, сега ми даваш всичко, искам вечно да ми даваш всичко.
Обичам те! Обичам да целувам очите ти, които ме гледат с толкова топла любов. Обичам да галя и целувам устните, с които разпалваш моето тяло. Устните ти са от сатен. Нежни! Обичам, когато ме галиш с големите си силни, нежни ръце, в които се чувствам толкова сигурна.
Когато те няма, не съм аз. Когато те няма умирам. Изпитвам физическа болка, която е толкова силна и безпощадна. Боли ме! Сега ме боли.
Плача от болка. Ти си далеч. Но ще дойдеш. Ще дойдеш и ще ме целунеш, ще ме прегърнеш и ще ми кажеш: "Липсваше ми! Обичам те!". Това ми стига. Само това, което правиш. Този малък жест. Искам вечно да съм с теб. Ти също, нали?... ОБИЧАМ ТЕ, ДАНЧО!!!
© Илияна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И Данчо, и Данчо...
-
Благодаря на всички,не Данчо трябва да черпи,а аз трябва да черпя,защото съм мноооого щастлива с него
-
Обичай и бъди обичана!
-
Тоя Данчо да черпи! Не би Данчо, не би чудо, не би приказ!
-
Продължавай да обичаш все така,мила,за да ти отвръщат със същото!
Бъди вечно влюбена и обичана!
Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
