„А на третия ден Той възкръсна от мъртвите”
Без страдание няма изкупление, без изкупление няма спасение, без спасение няма вечен живот, а нямаме ли вече живот, земният ни значи е бил напразен. Без проливане на кръв няма завет между Бога и хората. Без тази кръв да е свята покривало над греховете ни не може да има, защото човекът е сам роден в грехове и сам не може да се спаси от тях. Тогава кой да го избави? Само Този, за Когото всичко е възможно, а от нас, грешните, се изисква само вяра – чиста и непоколебима.
Човекът понякога е толкова безсилен в извършването на добри дела, дори и да има желание за тях. Ако попитаме някого как трябва да се постъпи в дадена ситуация, интуитивно той ще избере правилния път, но делата ни твърде често се разминават с думите ни. Знаем какво трябва да правим, но все нещо или някой ни спират, за да го извършим. За да вършим добро, трябва любов. Липсата на любов ни пречи да бъдем такива, каквито трябва да бъдем.
И ето Един, Който беше съвършен в думите и дела ...