Имаше подобно заглавие на книга, в началото на прехода. Позволих си да го използвам. За всичките ми съзнателни години, които не са малко, не съм виждала България в по-лошо състояние! Имали сме кризи. Даже, не кризи, а катастрофи! Преживяла съм ги и проумяла всичките! Тази е различна. Комплексна. Комбинирани са външни и вътрешни фактори, натрупване. Пред скоби излиза един. Народът! Този народ, който вече не е народ. Този народ, от чието име говорят политиците. 32 годин стигнаха, за да се превърне този народ в купчина нещастни песъчинки. Нещастни, озлобени, мразещи. И, какво правят нашите политици? Залагат на тази омраза. Подклаждат я. Толкова е лесно! Подгряват я и посочват с пръст! Този! Тези са виновни да живеете така! Заслужавате по-добро! Ние сме по-доброто! Но, след толкова години експлоатация на този модел, никой не може да събере достататъчно влияние, за да управлява сам. А и не може да се коалира с никого, защото всички са представяни като "мафия"! Истината е, че у нас, а може б ...