"Човек е не, където живее, а където обича."

 Знаменитата латинска поговорка, звучаща в унисон с Библията, представя любовта в светлината на универсалните, на общочовешките и вселенски закони. Чрез нея се предава концепцията за Живота, за неговото сътворение и за основния градивен елемент на всичко, съществуващо в света.

В посланието си до Коринтяните апостол Павел разкрива най-точната и същевременно пълна формулировка за любовта. Тя не е просто чувство или емоционално преживяване, ами по-скоро първоизточник на всички, изпълващи ни със светлина мигове в живота ни. Обичащият човек не създава нищо, без да вложи своята позитивна енергия и любов в творението си, а тя от своя страна го превръща във верижна реакция.

Вярата е тази, която създава опора и сигурност за човека, надеждата му носи вяра в съществуването на светлото и красивото, но всъщност любовта е онази, която ги създава. Чрез всяко едно проявление на любов, човекът отваря сетивата си за света, неговата вяра намира упованието си, неговите надежди биват изпълнени. Животът на човек започва с любовта и тя е незаменим спътник през целия му житейски път. Любовта култивира, тя е призмата, през която всеки човек вижда света, заедно със своя собствен такъв. Именно в това се познава нейната универсалност и пълнота, защото тя е буквално навсякъде, във всичко и нищо красиво не се създава без нейното присъствие. Тя провокира продължително развитие и обогатяване, което ни връща обратно в съвършенството.

Вниаги, когато се отвори тема за любовта, се подсещам за една единствена случка, която съдържа всички останали в себе си. Има един човек, който отглежда пчели и веднъж, когато една пчела затиснала крилцето си под кошера, той повдигнал целия кошер, за да може тя да се освободи. Неговата постъпка показва, че принципа на любовта е ориентиран към всеобщото и към единството, към всеки един елемент от цялото, който е значим по своему. Така не само вярата, че може да помогне, не надеждата, че има как да го направи, ами самата любов запазва и едновременно създава живот. Но за да се създадат и любовта, и живота, е необходимо нещо, което всеки човек може да изпълни за себе си: "Иисус казва да се обичаме един друг, а не да обичаме целия свят."

Тази малка стъпка е всъщност най-голямата крачка към хармонията и щастието.