"Човек е не, където живее, а където обича."
Знаменитата латинска поговорка, звучаща в унисон с Библията, представя любовта в светлината на универсалните, на общочовешките и вселенски закони. Чрез нея се предава концепцията за Живота, за неговото сътворение и за основния градивен елемент на всичко, съществуващо в света.
В посланието си до Коринтяните апостол Павел разкрива най-точната и същевременно пълна формулировка за любовта. Тя не е просто чувство или емоционално преживяване, ами по-скоро първоизточник на всички, изпълващи ни със светлина мигове в живота ни. Обичащият човек не създава нищо, без да вложи своята позитивна енергия и любов в творението си, а тя от своя страна го превръща във верижна реакция.
Вярата е тази, която създава опора и сигурност за човека, надеждата му носи вяра в съществуването на светлото и красивото, но всъщност любовта е онази, която ги създава. Чрез всяко едно проявление на любов, човекът отваря сетивата си за света, неговата вяра намира упованието си, не ...