Най-голямата болка, е когато загубиш човек
който си обичал, на който си държал,
който те е разбирал и поткрепял,
но точно когато ти трябва най-много,
той просто умира пред очите ти...
Обичах те, предадох те и те намразих... Обичах те, предадох те и те забравих... Обичах те и страдах, плаках и крещях... Обичах те и съжалявах, обичах те и те обичам, обичах те и те изгубих!
Година след година, до теб, зад теб и с теб... Но вече не те усещам, не те чувам... Не викаш ли вече, не молиш ли за помощ, предаде ли се вече?... Загуби ли борбата, загуби ли живота си, загуби ли себе си?
Дойдох при теб, след толкова много време, дойдох за прошката ти, дойдох да те прегърна и целуна както преди, както преди години, но ти не дишаше...
Закъснях ли, любов моя, загубих ли те завинаги, за да се сбогуваме ли дойдох...?! Отвори очи, усмихни се, говори ми... Отвори очи, отвори ги заради мен... Отвори очи...
Целунах те, а ти не дишаше... Дори ти попях нашата песен... Помниш ли я...?! Заплаках и за малко да се ...