2.09.2009 г., 14:46 ч.

* * * 

  Есета » Любовни
1378 0 1
2 мин за четене
Това бе поредната вечер, в която с накърнено достойнство се отправих към морето. То бе моята утеха. Винаги, когато се почувствах засегнат - намирах "своето" място на плажа и прекарвах нощта в размисли. Но тази вечер бе необикновена.
Всъщност, всичко започна както всеки път. Бях в бара на 86-та улица и пиех трета чаша от любимото си уиски. След работа, в петък вечер, барът е моето място за отдих. Нищо неподозиращ, отпивах поредната глътка уиски и се наслаждавах на парещия му вкус, когато двама брадати великани, очевидно подпийнали, решиха да се помайтапят с мен. Свикнал съм с такова държание и първоначално не обърнах внимание на шегите на гигантите, но сетне нещата излязоха извън контрол. Тогава поех по пътя към "моето" място, отново питайки се какво съм аз. Не след дълго пристигнах, изключих двигателя на колата и се отправих към скалата да седна. Морето изглеждаше пусто и спокойно, докато не забелязах, че към мен се приближава силует. Отначало изненадан се втренчих в сянката, която уве ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Арие Всички права запазени

Предложения
: ??:??