Липсваш ми!
Ако бях музикант, може би щях да напиша една тъжно-красива мелодия за нашата неизживяна любов. Една мелодия - незавършена, без последните ноти в тетрадката на музиканта: най-важните звуци и в нашата любов липсваха: две ноти: обичам те.
Ако бях художник, щях да нарисувам страшната буря, която разкъсва душите ни - сега, когато те няма. Но какво е буря без слънчев лъч след това? Но аз няма да нарисувам това ярко кълбо на надеждата, защото то не се вмества в нашата малка рисунка. Рамката и е твърде малка , за да побере слънчев ден след опустошителна буря; прекалено крехка да издържи щастието между теб и мен. Черната рамка на тази картина би била в неестествен контраст с общия фон, ако се усмихваме от нея.
Ако можех, бих изтанцувала краткия ни танц. Но той е прекалено сложен, дори за мен. Животът е сложен. Трудна за разбиране е и твоята любов. Важното е, че за мен Тя има смисъл. Какво от това, че другите не разбират моя танц?
Ако бях поет, бих ти посветила много стихове. Но аз н ...