Всяка уловена мисъл те кара да я сравняваш с напиращите чувства. Гмурваш се към най-дълбокото на душата си, за да я разгърнеш и разбереш пътуването в себе си. Но едновременно с това се размътва и се надигат всякакви примеси... твърди остатъци, набраздени от минали случки и предишни равносметки... Всички противоречиви емоции се размесват хаотично с аналитичните ти способности и не можеш да се задържиш на повърхността... Импулсите, задвижващи мозъчните неврони, са объркани, понякога странни и често болезнени... Извикваш спомени (милите – дори щастливи, те си остават в отминалото време и навяват тъга по необратимото...); приканваш мечтите (няма сигурност с какво ще се сблъскат и дали ще видят бял свят...); остава точния момент, в който можеш да промениш нещо, но уви... Трудно се улавя! Точността изисква доста умения, феноменална упоритост и спокойствие за реализирането. И сред цялото забързано ежедневие, куп отговорности и задачи трябва да направиш място за красивото и стойностното – това ...