Някога и аз имах ангел, имах най-прекрасният ангел на света... беше с мен през деня, а през ноща идваше във всеки сън. Пазеше ме и ме обичаше, както никой друг досега, беше първият и единствен ангел за мен... Лошото е, че хората не си дават сметка за това, което имат. Приемат го за даденост и престават да се борят за него... докато в един момент не усетят изгарящата болка от безвъзвратно изгубеното. Сега дните са самотни и тъжни, но всяка нощ в съня ми идва моят ангел и оставя на възглавницата ми частицата надежда, която осмисля живота ми...